Айлурофобията е силен и ирационален страх от котки. Произходът на думата е гръцки – идва от αἴλουρος („котка“) и φόβος („страх“). Срещат се и синонимите фелинофобия, елурофобия и гатофобия. Хората страдащи от това разстройство изпитват силен страх от котки и не са в състояние да понасят тяхното присъствие. Дори самата мисъл за пухкавите мъркащи животинки може да доведе до панически страх. Айлурофобите пренареждат ежедневието си така, че да минимализират всеки евентуален сблъсък с представител на семейство Котки.
Симптомите на това патологично състояние са:
- недостиг на въздух,
- прекомерно изпотяване,
- сухота в устата,
- треперене,
- сърцебиене,
- невъзможност да се говори или мисли трезво,
- загуба на контрол,
- страх от евентуална смърт,
- усещане за откъсване от реалността,
- получаване на паническа атака.
Силно мотивираните пациенти могат да преодолеят това състояние, привиквайки постепенно към котешката козина, като докосват различни видове от кадифе, след това плюшени котета и най-накрая се изправят срещу истинско котенце, което в последствие трябва да осиновят.
Един от по-нестандартните методи за лечение на тази фобия е енергийната психология. Тя се оказва ефективно средство за изкореняване на различни страхове и фобии и се осланя на практики познати от векове. Тя действа на принципа на акупунктурата, с тази разлика, че не се използват игли.
Енергийната психология е съчетание от съвременна западна психология и традиционна китайска медицина. Обединяването на техники от двете школи води до по-успешното решаване на психологически проблеми и елиминира емоционални травми, чрез въздействие върху акупунктурни точки, разположени по човешкото тяло в комбинация с техники, използвани в някои западни психотерапевтични школи.
Ако си мислите, че тази фобия е рядко срещана, много се лъжете.
Известни коткомразци, ужасявали се от тяхното присъствие, са самите Чингис хан, Александър Велики, Юлий Цезар, Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.
Твърди се, че Александър Велики е губел съзнание при вида на котка, Наполеон Бонапарт бил хванат да върти меча си с треперещи и запотени ръце към персийски килим, върху който най-спокойно спяло малко коте, а омразата на Папа Григорий IX стигнала дотам, че той издал указ за унищожаването на т.нар. „сатанински котки“, садистична проява продължила цели пет века, чак до царуването на последния монарх от династията на Тюдорите Елизабет I. През този период милиони котки били изловени, измъчвани и горени на клади.