№10 Палмово масло (Бразилия)
Тази неприязън е чисто субективна. Палмовото масло е готварски продукт, който се използва за много пържени храни в региона Бахиа в Бразилия. Добива се от локалните палмови дървета, а произхода му идва от готварските методи на африканските роби.
Вкусът на каквото и да било, направено с палмово масло, е силен, но по-лоша е миризмата, която напомня (съжаляваме) на неизмити подмишници.
№9 Копи Лувак (Суматра)
Време е за признание: Никога не съм пробвал това. Не защото се страхувам да изпия нещо, което е преминало през храносмилателната система на Азиатска палмова цивета и след това можете да си представите как е събрано, а защото не консумирам кафе.
Оказва се, че „kopi luwak“ е най-скъпият сорт кафе на планетата, така че сигурно пропускам нещо голямо. Но мога да живея и без да знам това.
№8 Balut (Филипините)
Оставете оплоденото патешко или птиче яйце се оплоди и развие до ембрион. Сварете го и го сервирайте с чили и имате „Balut“, уличната храна на проницателните филипинци.
Има точно определен етикет за ядене на този „специалитет“. Първо изгълтайте течността от черупката. След това сдъвчете останалото съдържание, като се убедите, че сте счупили костиците за всеки случай и след това ударете черупката в земята. За мен единственото правило е да бягам колкото се може по-бързо в обратна посока, ако някога ми предложат това още веднъж.
№ 7 Печена камила (Мароко)
Касапите в известният град Казабланка показват произхода на камилското месо, което продават, като увисват над сергиите си ухилени глави на гърбатите животни. Наблизо са направени будки, които са готови да изпекат поръчката ви във формата на кебап или сандвич. Месото е твърдо и миризливо.
Местните изглежда го харесват, но изисква много по-голяма дъвкателна способност отколкото моите чувствителни челюсти могат да покажат.
№6 Сперма на треска (Япония)
В духа на забавлението и за да не загубя позициите си в тълпата от умни японски бизнесмени, опитах онези малки бели пликчета с мазна гадост в модерен суши бар в Киото. Представете си какво се случи – повърнах и те се смяха цяла вечер.
№5 Пържено куче (Китай)
Не съм много сантиментален и нямам проблеми с хората зомбита, ако това повеляват традициите им. За протокола месото има вкус на вмирисано свинско.
Обаче, след като разбрах, че готвачите бият кучетата докато са още живи, смятайки, че допълнителният адреналин в месото ще допринесе за мъжествеността на ядящия го, дадох думата, че повече никога няма да докосна тази храна.
№4 Плъх (Китай)
Напълно разбирам, че хората използват ресурсите, до които имат достъп, за да оцеляват. Но гледката на изсушен плъх на сергия в Янгшуо в южен Китай, не беше много приветлива. Бидейки кулинарен експериментатор се почувствах длъжен да опитам.
Какво мога да кажа?
Имаше вкус точно на това, което можете да си представите, че умрял плъх може да има вкус. Нека не говорим за това повече.
№3 Дуриан (Югоизточна Азия)
Знаци със силуета на големите бодливи плодове с линия по средата могат да бъдат намерени на вратите на хотели, барове и влакове в цяла югоизточна Азия. Те стриктно предупреждават, че ужасният дуриан не е добре дошъл и е лесно да разберем защо.
Макар че вкусът на плода не толкова неприятен, то аромата е достатъчен да свали кожата от лицето ви дори и на 100 крачки далечина.
№2 Айраг (Монголия)
Казват, че монголците са родени на седло и умират на седло и това определено е вярно, защото конят е жизненоважен за техния номадски начин на живот. Също така ядат много конско месо и някак си съумяват да консумират почти 4 литра кобилско мляко на ден.
Млякото от кобила ферментира във волска кожа и има 5% алкохолно съдържание: пробвал съм го и не знам как при такава консумация монголците успяват да се задържат на седлата си.
№ 1 Hákarl (Исландия)
По някое време в далечната история гладен исландец смятал, че ако зарови гигантска акула в яма с чакъл и сняг за около 12 седмици и след това я остави да съхне още няколко месеца, това ще стане страхотно мезе.
Но не станало и дългият процес на правене на „hákarl“ всъщност произвежда безспорно най-неприятното нещо за ядене на планетата.
