Bench Talks

Три масивни каменни паметника са извисяват днес над пустинятакрай Гиза, недалеч от съвременната египетска столица Кайро. Най-големият от тях е Великата пирамида, разположена между река Нил и Западната пустиня и строена в продължение на повече от 20 години. Била завършена около 2560г. пр.Хр. В нея е разположена погребалната камера на Хуфу (Хеопс) – египетски фараон, починал приблизително през 2566 г. пр.Хр. И днес посетителите на пирамидата са обзети от страхопочитание.

Египетските пирамиди (и по-точно Хеопсовата пирамида) са единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят. В този смисъл към тях понякога се включва и Големият Сфинкс в Гиза. Под „Египетските пирамиди“ често се има предвид само трите пирамиди на Хеопс, ХефренМикерин. Те са разположени в една линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото Слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката. Най-голяма е пирамидата на Хеопс (Хуфу) (147м.), има площ от 229 м2 и е почти изцяло запазена.

Истинската пирамида притежава квадратна основа, от която четири плоски страни се събират на върха. Първоначално Великата пирамида била висока 146 м, но днес е по-ниска, защото липсва камъкът най-отгоре. Ширината на основата й, измерена от ъгъл до ъгъл, е 230 м. Думата „пирамида“ е от гръцки, не от египетски произход и получава името си от малък пшеничен сладкиш, който гърците пекли в приблизително същата форма. Може да ни се стори, че думата не подхожда на такава масивна постройка. Тази пирамида е изградена от приблизително два милиона каменни блока, като тежестта на всеки един от тях е приблизително 2,5 тона. Великата пирамида била заобиколена от храмове и по-малки пирамиди. По-късно към храмовия комплекс били прибавени още две гигантски гробници – пирамидите на Хафра (Хефрен) и Манкаура (Микерин).

Гиза трябва да е представлявала една от най-големите строителни площадки в историята. Била населена от множество архитекти, зидари, геодезисти и работници, които се трудели с пот на челото под палещите лъчи на слънцето. Навярно били нужни повече от двайсет години за издигането на изкуствената планина, но освен това било необходимо да бъдат построени храмове и пристани по реката. Работата не се извършвала от роботи, а от хиляди обикновени граждани. Всяка година, когато река Нил се разливала и ги принуждавала да прекратят замеделската си дейност в продължение на няколко месеца, от тях се очаквало да предложат услугите си на държавата.

Когато Хуфу (Хеопс) умира, тялото му е пренесено в лодка по река Нил до храмовете в Гиза, а по-късно – запечатано в една от трите погребални камери във вътрешността на великата пирамида. Египтяните вярвали, че оцеляването на света зависи от успешното преминаване на фараона в отвъдния свят – всъщност пирамидата представлявала огромна стартова площадка, откъдето духът на покойния владетел започвал своя задгробен живот. И наистина Хуфу е постигнал известен вид безсмъртие, защото гробницата обезсмъртява името му. В течение на хиляди години Великата пирамида остава най-голямата и известна сграда в света.