Bench Talks

Има много различни видове примати. Те се различават по форма, размери и големина. Варират от много малки до много големи. Много от приматите имат удивително сложни социални структури, голяма еволюционна история, но за съжаление част от тях са на прага на изчезването. Причината да се превърнат в застрашени видове е само една, а именно: тяхните далечни роднини хората.

Горилите са най-големите примати в света. Живеят в горите на Южна Африка. Тези огромни създания мога да достигнат 6 фута височина и тегле по-голямо от 450 паунда. Продължителността им на живот е около 50 години. ДНК-то им е 98-99% сходно с това на хората, което автоматично ги прави вторите най-близки родственици на хората след шимпанзетата. Хранителната им диета включва главно листа, плодове, корени, а също така и насекоми. Горилите живеещи в ниските части се хранят предимно с плодове, а тези, които обитават планините с корени и стълба на растения.

Златните чипоноси маймуни се срещат най-вече в районите на Съчуан, Китай. В хранителната им диета влизат лишей и други растения в зависимост от сезона. По-голямата част от времето тези маймуни прекарват по високите части на дърветата, на земята могат да бъдат забелязани изключително рядко. Най-голямата заплаха за златните чипоноси маймуни е загубата на хабитата им в следствие на дейноста на човека.

Вълнестите маймуни произлизат от дъждовните гори на Колумбия, Еквадор, Бразилия и Перу. Имат хватателни опашки, което означава, че могат да използват опашките си, за да висят на тях или да се захващат чрез тях за различни предмети. Тези красиви маймумки също са в списъка със застрашени видове. На свобода се срещат само няколко хиляди от тях.

Живеят на групи (до 45 индивида) и се изхранват със семена, плодове, ядки и листа. Те са изключително гласовити и имат сложно развити йерархични структри в групите, в които живеят. Основният фактор, който ги заплашва отново е човешкият. Хората ги преследват за домашни любимци и месо.

Белоръкият гибон е местен вид за Китай и Малайския полуостров. В момента се води за напълно изчезнал в Китай. Цветът на козината на този гибон варира от светлокафяв до черен. Ръцете им са дълги. Интересното при тях е, че нямат опашки.

Естественият хабитат на белоръкия гибон се намира в Южна Азия, но поради човешката намеса той е бил разрушен изцяло. Ловувани са най-често заради месото. Възрастните са улавяни, за да привлекат малките, които продават като домашни любимци.

Така наречените Саймири са маймуни с произход Южна Америка. Цветът на кожата на тези мънички маймунки варира от маслинено зелен около раменете до оранжев на гърба и ръцете. Живеят на големи групи до 500 индивида. Хранят се с всичко от малки насекоми до плодове.

Все още се срещат големи популации от този вид маймуни, въпреки, че са ловувани заради месото и за провеждане на медицински експерименти. Но въпреки това, подобно на хабитата на останалите маймуни и този на саймирите се смалява с бързи темпове, поради човешката дейност.

Капуцините се срещат в централните и южните части на Америка, особено в Парагвай. Името им произлиза от монашески орден. Всички капуцини имат „черна шапка“ върху главите си. На височина достигат до22 инча. Основните им врагове са соколите, змиите, дивите котки, а също така и човека. Преследвани са от човека заради месото и заради пакостите, които са свързани с всеядния им тип на хранене. Могат да изядат всичко, на което попаднат от риби до миди и раци. Тяхният хабитат също се смалява и причината за това отново е човешката дейност.

Всички тези невероятни примати са застрашени, поради човешката алчност и желание за печалба (улавят ги заради търгувията с животни и месото). Също за изчезването им допринася и човешката дейност, която все повече смалява естествените хабитати, които маймуните, а и останалите животни обитават.

[wp:svejo-net] [topbloglog]