Дарвин: Вид и видообразуване

0
1185

Дарвин смята, че видът съществува реално в природата, но чрез своите разновидности. При това няма рязка граница между вид и разновидност.

Появата на нови видове е съществен етап в еволюцията на организмите. Затова трудът на Дарвин е озаглавен „Произход на видове по пътя на естествения отбор“. В представите на Дарвин видът е вътрешно противоречив. От една страна, в резултат от еволюцията той е приспособен към средата, в която е възникнал, т.е. той е стабилен. От друга страна, той е изменчив, динамичен, защото в хода на еволюцията дава нови видове.

Видът съществува реално в природата чрез разновидностите си.

Видът е рязко различаваща се разновидност, а всяка разновидност е зараждащ се вид.

Видообразуването според Дарвин се осъществява чрез два основни процеса: дивергенция и конвергенция.

Дивергенцията играе по-съществена роля. В хода на еволюцията в родствени организми се формират различни белези. Не всички от тях са полезни за вида, но естественият отбор унищожава вредните. В резултат на това белезите на един и същ вид се раздалечават.

Процесът на раздалечаване на белезите се нарича дивергенция.

В резултат от дивергенцията се появяват разновидностите. В следващите поколения разликите се засилват, защото не всички разновидности са еднакво приспособени. Някои от тях изчезват, загиват. В крайна сметка разликите между разновидностите стават толкова големи, че началния вид се разпада на два нови вида.

Конвергенцията е точно противоположен процес. Той се изразява в независимо образуване на сходни изменения при неродствени организми, когато те обитават среда със сходни условия.

Класически пример за конвергенция е формата на тялото и плавниците при живеещите във вода бозайници (делфин), влечуги (ихтиозавар) и риби (акула).

Според Дарвин видообразуването е изцяло постепенен процес.

В резултат от изменчивостта и наследствеността на организмите индивидите в началния вид стават разнообразни. Едни от тях притежават белези, които са типични за вида, а други се различават по тези белези. Типичните за вида индивиди имат и еднакви потребности от условия за живот. Тъй като те са по-голямата част от индивидите на вида, между тях се води борба за съществуване. Индивидите с изменени белези имат по-различни потребности. Те не водят толкова упорита борба, доживяват до полова зрялост и оставят плодовито потомство. Те се оказват по-приспособени и предват своите белези в потомството си. Този процес продължава в серия от последователни поколения. Индивидите с най-големи изменения имат и най-силно разграничаващи се потребности. Те успешно живеят на едно място без да се конкурират. Така постепенно се появяват форми, различията между които са толова големи, че трудно биха могли да се причислят като индивиди от дин и същ вид. Това са разновидностите.

Разнообразието в устройството и потребностите им подпомага разселването и размножаването на разновидностите на нови места, които не са обитавани от индивиди на този вид. Ако белезите им ги подпомагат в борбата за съществуване и на новите места, то под действието на естествения отбор те се запазват и засилват във всяко следващо поколение. Разновидностите все повече се различават както помежду си, така и от изходния вид.

Ако в мястото, където е останал да живее изходния вид, условията на средата са се променили значително и за кратко време, то индивидите се оказват неприспособени и изчезват. Така изчезва изходната форма и продължават да съществуват разновидностите в новите местообитания и в среда с нови условия. Тези разновидности се превръщат в подвидове.

Под действието на естествения отбор измененията продължават да се засилват. Подвидовете стават все по различни един от друг. С течение на времето те се превръщат във видове.

Според Дарвин по аналогичен начин се образуват и по-големите систематични групи: родове, семейства и т.н.

В процеса на видообразуване естествения отбор, действащ на принципа преживяване на по-приспособените, довежда до усложнение и до усъвършенстване на организмите. Според Дарвин обаче това не е ставало винаги. Затова днес наред с ъс сложно устроените организми съществуват и далеч по-просто устроени.

 

ВАШЕТО МНЕНИЕ