Зловещи експлозии – Цар Бомба

В тази поредица от теми „Зловещи експлозии„,  ще представя няколко снимки и видеота, на които са показани едни от най-големите и най-ужасяващите експлозии причинявани някога от човечеството.

Последиците от всички взривове са огромни, независимо от това дали бомбите са били просто тествани в океана (Цар бомба) или пустините, или използвани като оръжие срещу други нации (Хирошима и Нагасаки).

Първа в поредицата ще бъде темата посветена на Цар Бомба. Бомбата е била тествана на 30 октомври, 1961 година в Нова Земя, остров в Арктическо море.

57-мегатонната бомба е експлодирала, като е образувала гъбовиден облак висок 64км.

Цар Бомба

Цар Бомба (руски: Царь-бомба) е названието на водородна бомба, най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Името ѝ е дадено по аналогия с Цар Топ и Цар Камбана.

Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 km над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г.

Мощността ѝ се равнява на 50 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километра от полигона прекъснала за час.

Разработка на Цар Бомба

Първоначалният вариант на бомбата е бил с мощност 100 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро (ОКБ-156) като много тежка и прекалено опасна. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съотстветстващ вариант на бомбардировач – Ту-95 и Ту-16.

Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име „Ваня“ или „Иван“ и „Изделие 202“, а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.

Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев, който назначил като ръководител на проекта своя заместник А.В.Надашкевич.

Проведените анализи и изчисления показали, че окачването на такъв голям товар ще изисква изменения в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск. В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на „Ваня“, както и компонентия чертеж на неговото поставяне.

Както се предполагало теглото на бомбата заемало 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачи тип БД7-95-242 (БД-242) били близки до конструкция до БД-206, но значително по-здрави.

Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип ДЕР 5-6 с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно решили и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едноврменното отключване на трите ключалки, както се е изисквало от изискванията за безопасност.

На 17 март 1956 излязло постановление на Съветското правителство, съгласно което ОКБ-156 е длъжно да пристъпи към преоборудване на Ту-95 като носител на ядрена бомба с голяма мощност. Работата се извършвала в Жуковск от май до септември, когато Ту-95В бил приет от поръчителите и предаден за летателни изпитания. Изпитанията се водили от полковник Куликов и включвали пуск на макет на бомбата. Изпитанията минали без забележка.

Изпитания на Цар Бомба

Носителят на термоядрената бомба бил готов, но неговото реално тестване е отложено. На Хрушчов е предстояло пътуване в САЩ, а и в Студената война настъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал където вече не се водел като бойна машина.

През 1961 година станало ново изостряне на отношенията и нов тласък на Студената война. На бомбардировача сменили електроавтоматичната система за пуск, снели стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказала доста по-голяма от макета.

Теглото на бомбата било 24 тона, а на парашута 800 кг.

Преоборудваният самолет бил преместен на летище до селището Ваенг. Скоро бомбардировачът, който бил покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.

Първоначалният вариант на бомбата е бил с мощност 100 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро (ОКБ-156) като много тежка и прекалено опасна. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съотстветстващ вариант на бомбардировач-Ту-95 и Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име „Ваня“ или „Иван“ и „Изделие 202“, а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев, който назначил като ръководител на проекта своя заместник А.В.Надашкевич. Проведените анализи и изчисления показали, че окачването на такъв голям товар ще изисква изменения в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск.В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на „Ваня“, както и компонентия чертеж на неговото поставяне. Както се и предполагало теглото на бомбата заемало 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачи тип БД7-95-242 (БД-242) били близки до конструкция до БД-206, но значително по здрави. Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип ДЕР 5-6 с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно решили и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едноврменното отключване на трите ключалки, както се е изисквало от изискванията за безопасност. На 17 март 1956 излязло постановление на Съветското правителство, съгласно което ОКБ-156 е длъжно да пристъпи към преоборудване на Ту-95 като носител на ядрена бомба с голяма мощност. Работата се извършвала в Жуковск от май до септември, когато Ту-95В бил приет от поръчителите и предаден за летателни изпитания. Изпитанията се водили от полковник Куликов и включвали пуск на макет на бомбата. Изпитанията минали без забележка.

ВАШЕТО МНЕНИЕ

Please enter your comment!
Please enter your name here