Какво постигна Айнщайн?

През 1896 година, когато Айнщайн e бил 16 годишен, той се опитал да си представи какво би било да се движиш със скоростта на светлинен лъч? Може би светлината ще замръзне на място, ако се движиш до нея със същата скорост? Или просто няма да видиш нищо?

Това размишление за природата на светлината го преследвало неизменно през следващото десетилетие, докато учел физика в Цюрих, след това в Щвейцария, докато завършвал доктората си.

Едно от гениалните открития на физиците през 19 век било, че светлиният лъч  е просто електромагнитна вълна. Но след това откритие останали някои „заядливи“ въпроси, като например: Ако светлината беше вълна, в каква среда се разпространява? Защо вълните се движат винаги с еднаква скорост, независимо дали се движиш срещу тях или с тях?

По това време повечето от физиците смятали тези въпроси са тайнствена материя, която биха могли да разгадаят някой ден, свързвайки съществуващи вече теории. Но Айнщайн не бил от тези физици …

„Причината, поради която той е бил толкова „революционен“ е, че той е бил много по-наясно от останалите, че все още съществуват много дълбоки мистерии.“ –  казва Дайсон.

„Голямата година“ за Айнщайн

Ригдан казва, че гениалната идея на Айнщайн се състояла в това, че светлината не се държи само като вълна, но и като отделни частици. Първият научен труд, от въпросната „година на чудесата“, бил завършен през март 1905 година. В него била описана теорията на Айнщайн за поведението на светлината. Тази теория имала практични последици в бъдещето. Именно на нея се дължи създаването на най-различни неща, от дигитални камери до роботите на NASA, коити изследват чужди планети.

През април 1905 година Айнщайн завършва своята теория, която се основава на свойствата  на решенията, които биха могли да се използват за определяне на молекулярните измерения. Според него мистериозното движение на микроскопичните частици, познато като Брауново движение, всъщост е приченено от молекулярни сблъсъци.

Айнщайн не само прави проучване, което доказва, че материята е съставена от атоми с определени размери, но и статистическите методи, които той използва се използват и до днес в най-различни сфери: от следене на чистотата на въздуха до анализи на стоковата борса.

През юни 1905 година, Айнщайн публикува реферат, който отговаря на неговата тинейджърска главоблъсканица. Светлинният лъч ще мине покрай теб с нормалната си скорост, независимо от скоростта, с която се движиш. Изучавайки Вселената, учените може би ще отхвърлят част от теориите си за времето и пространството, но законите на физика ще останат непроменени.

Това било сърцето на Теорията на относителността на Айнщайн. Също така това положило и основите на нов доклад, който доказва равенството между масата и енергията представено чрез формулата: E=mc2.

„Това беше голямата година,“ казва Ригдан. „Във ремето тя продължи да расте.“

През 1907 година на Айнщайн му хрумва това, което той нарича „най-щастливата мисъл в моя живот„. Той открил, че при свободно падане човек не би усетил никаква гравитация. През 1916 година Айнщайн превърнал това хрумване в своята гениална Теория на относителността, която е своеобразна революция в разбиранията ни за гравитацията. През 1917 година той публикува друг научен труд, който ще е в основата на построяването на лазера 4 десетилетия по-късно – оновният принцип, на който се основават технологиите: от базирани в космоса оръжия, през фиброоптични комуникации до DVD плейърите.

Последното предизвикателство пред Айнщайн

До 1920 година неговите теории му донесли световна слава, но заедно с това и множество проблеми. Като евреин в Германия, той застанал срещу анти-семитските идеи, които евентуално биха го принудили да намери убежище в Съединените Щати.

Но също е имало и научно падение за него. Други физици се фокусирали все повече и повече върху неясните и вероятни аспекти на квантовата теория – гледна точка, която Айнщайн отхвърлил с прословутата си фраза „Бог не играе на зарове.

Айнщайн се насочил към търсенето на по-дълбока теория, която би могла да обедини гравитацията и електромагнетизма.

През 1947 година Айнщайн изпраща писмо до Борн, в което изразява своите съмнения:

„Аз съм напълно убеден, че някой евентуално ще предложи теория, чийто обекти, свързани  помежду си със закони, не са вероятности, а доказани факти.  За съжаление не мога да обоснова това свое убеждение логично, но мога да се обзаложа.“

Айнщайн умира през 1955 година, без да открие теорията, която да му спечели този облог.

„Много от физиците през 30те, 40те и 50те години са се присмивали на Айнщайн. Но сега, много от утвърдените световни умове се опитват да постигнат това, което Айнщайн е направил,“ казва Ригдан. „Вече той не е този, на който трябва да се присмиват.“

ВАШЕТО МНЕНИЕ

Please enter your comment!
Please enter your name here