Критичните обобщения дават основание да се изведат и основните характеристики на фирмената конкурентоспособност:
- Фирмената конкурентоспособност е сложна, комплексна икономическа категория. Тя се изразява с индикатори, които са свързани с цялостната дейност на фирмата и по-конкретно с удовлетвореността на потребителите, със финансовите, икономическите и мениджърските резултати в дългосрочен период от време;
- Конкурентоспособността отразява гъвкавостта и способността на фирмата да се адаптира към изменящата се пазарна среда чрез непрекъснати иновации и усъвършенстване. Тя осигурява дългосрочно съответствие на вътрешните елементи на фирмата (мениджмънт, стратегии и организация) с външната среда,
- Конкурентоспособността и ефективността са тясно свързани по между си. Те са взаимосвързани понятия. Резултатите от дейността на фирмата се формират в зависимост от реакцията на крайните потребители, свързани със степента на използване на ресурсите. Ефективността отразява потенциала на фирмата.
- Конкурентоспособността се осигурява от определени конкурентни преимущества на фирмата. Връзката между тях е изключително силна, тъй като създаването на нови и устойчиви конкурентни предимства гарантира динамичен и устойчив успех на фирмата, т.е. конкурентоспособността е динамична величина;
- Конкурентоспособността е пазарна категория, пряко и неразривно свързана с конкуренцията, с удовлетвореността на потребителите от извършената покупка, с предпочитанията им пред конкурентите. Има се предвид, че оценката на конкурентоспособността се дава от потребителя, чрез неговия избор.
Доброто познаване на посочените характеристики на фирмената koнкурентоспособност дават основание да се направи характеристика и на конкурентоспособността на фирмите в търговията на дребно. Тя следва да се обвързва с мисията и целите на търговските фирми на дребно.Мисията е да осигуряват висока ценност за потребителите чрез търговския продукт, който предлагат на своите клиенти.
А целите са в пряка зависимост от жизнения цикъл на фирмата и прилаганата стратегия. Те могат да бъдат свързани с увеличаване на пазарния дял, с максимизиране размера на печалбата, с прилагане на ниски цени и пр.
За постигането им търговската фирма трябва да спечели предпочитанията на клиентите, да ги привърже към себе си, да ги превърне в постоянни клиенти. Това изискване тя може да постигне чрез максимизиране на ползата (изгодата), която клиентите й получават. Затова и при изследване на конкурентоспособността на фирмите в търговията вниманието следва да се фокусира върху потребителя, върху удовлетвореността на неговите потребности.
Често за да повиши конкурентоспособността си търговската организация трябва да направи немалки инвестиции, което налага прибягване до фирмени кредити.
Това дава основание конкурентоспособността да се свърже с онази част от потребителската ценност, която се предоставя безплатно на купувача. От гл.т. на потребителя ценността представлява изгодата и преимуществата, които той получава при извършване на покупката. По-конкретно, потребителят определя ценността на основата на изгодите и преимуществата получени в резултат на извършената покупка в сравнение с цената, която той заплаща, т.е. необходимо е да се определи съотношението „ценност-цена“. При избора на характеристиките на ценността не трябва да се допускат две основни грешки, които са изведени от търговската практика:
Първо, включване на услуги, които повишават ценността на стоките, но които не са необходими на потребителите, или за които те не желаят да заплатят по-висока продажна цена. Например, формирането на комплекти от изделия (домакински съдове, мебели, сервизи за хранене), когато потребителите предпочитат сами да си определят комплектите и да заплатят по-ниска цена.
Второ, обещания за извършване на определени услуги, които в процеса на употребата на стоките не се изпълняват, или изпълнението е свързано със затруднения за потребителите. Най-често тази грешка се допуска при осигуряването със сервизно обслужване.
