Началото на учебната година е важен момент не само в живота на първокласника, а и за неговите родители. Подготовката на детето за първия учебен ден, изборът на чанта, тетрадки, химикали, помагала, се оказва лека работа в сравнение с мъките, които следват.
И така, учебната година вече преполови, а уроците и домашните се трупат с всеки изминал ден. Детето все повече се дърпа от новите си задължения, отказва да се подготвя, постоянно се разсейва. Повечето родители реагират с викове и крясъци при подобен развой на събитията. Но правилна ли е тази постъпка?
Интуитивно всички родители усещат, че грешат, когато реагират импулсивно и негативно на някое от провиненията на децата си. В края на краищата, не можем да виним 6-7 годишно, че не се държи като възрастен човек и че вместо да чете Буквара, предпочита да рита топка. Може би първо трябва да се вгледаме в самите нас и да потърсим вината в постъпките и действията си.
Колко често хвалите децата си, когато се справят добре?
Малките деца имат голяма нужда от насърченията и похвалите на родителите си. И най-дребната постъпка е повод за положителна оценка на детската личност. Нужно е да хвали конкретна постъпка. Това признание ще подтикне детето да продължи да се развива и усъвършенства. То трябва да вярва, че вие сте напълно сигурни във възможностите му.
Тук много важен е правилният подбор на подходящите думи. Това е един деликатен момент, в който способността ви да сте добър родител, е поставена на кантар. Изцяло от вас зависи в коя посока ще поеме стрелката.
Формулирайте умно похвалите си. Казаната на място дума или одобрителната, изпълнена с нежност усмивка, вършат много по-добра работа от поставянето на ултиматуми: „Ако си направиш домашното, ще ти купя еди какво си“.
Забравете за подхода „Ако направиш това, ще получиш онова“. Вместо да изградите положителна самооценка у детето, ще го превърнете от малко в лукав материалист, който ще свикне да постига целите си като ви изнудва.
От друга страна, ако прекалите с хвалебствията, по повод и без повод, също ще получите обратен ефект. В никакъв случай детето не бива да става зависимо от похвалните думи. Тогава то ще ги възприеме като даденост, като нещо съвсем естествено, което трябва да съпътства всяко негово действие. Има голяма опасност това дете един ден да се превърне в разглезена и егоистична личност, живееща в илюзорния свят на своите огромни способности, които в действителност са доста по-слаби.
Ето затова трябва да подбираме внимателно думите си. С добре премерената похвала, можем да мотивираме детето да постига все по-добри резултати, да търси правилния изход и да открие верния път. И най-важното – да мисли положително за себе си и да се превърне един ден в зряла личност със самочувствие.
Още материали за децата и тяхното възпитание в Parvolak.com