Във филма „Луна“, астронавт (Sam Rockwell) надзирава роботи, които копаят хелий-3 от лунната повърхност. Хелий-3 се използва при ядрения синтез в АЕЦ на Земята. Несъмнено това е самотна работа, даваща основание за една зрелищна sci-fi сага.
Но наистина ли добиването на хелий-3 от Луната е възможно или е просто измислица?
Какви други бизнес предложения може да предложи Луната?
За да разберем, попитахме Paul Spudis, който работи в Планетарния Институт в Хюстън. Той също е и консултант в реалната лунна индустрия.
Хелий-3? Може би не е само фантазия
Хелий-3 е изотоп на елемента хелий, газът, който кара нашите парти балони да летят. Този изотоп е изключително рядък на Земята, но се среща в големите количества на Луната. Учените отадавна смятат, че хелий-3 е потенциално гориво за термоядрения синтез – процес, който ще осигури големи количества чиста енергия. Spudis казва, че идеята да се добива хелий-3 от Луната не е налудничава, но е малко непрактична, защото в момента нямаме функциониращ хелий-3 реактор на Земята. Всъщност човечеството няма технологията да построи подобен реактор.
Слънчева енергия от Луната
Лунните индустрии, като добива на хелий-3, се нуждаят от енергия. Вместо да се пренасят елекрически генератори на Луната от Земята, една по-добра идея е да се използва слънчевата енергия, уловена от соларни клетки, произведени на Луната от роботи. Лунната повърхност е богата на силиций и други метали, необходими за производството на подобни клетки. Spudis споделя, че лунната повърхност може да се превърне в голяма соларна ферма, която да захранва индустриите на Луната.
Да получаваме енергия от Луната?
Енергията, която се добива на луната би могла да бъде излъчвана към Земята чрез микровълни. Енергията от микровълните може да бъде превърната в електрическа по начин сходен с този, който се използва при соларната енергия. Spudis мисли, че подобна идея би била нерацианолна, защото по-голяма част от енергията ще бъде изгубена по трасето. Също така ще има и големи политически конфликти. Също така „Когато имате енергия от какъвто и да е вид и я прекарате през атмосферата, ще имате и проблем с глобалното затопляне.“ – подчертава той. „Хората вече се притесняват за глобалното затопляне. Как мислите ще реагират, когато започнете да излъчвате микровълни през атмосферата?“
Водород + кислород = излитане!
За Spudis, ракетното гориво е най-добрият продукт, който може да бъде произвеждан и продаван на Луната. Ракетното гориво е смес от течен кислород и течен водород. Според Spudis и двете съставки се съдържат в неизмерими количества на лунната повърхност. Учените вече знаят и как да ги добиват.
„Ако имате евтин източник на ракетно горивно направо в Космоса, това напълно би променило начина по-който се осъществяват космическите полети.“ – казва той. Луната може да бъде превърната в горивна станция, от която да зареждат космически цистерни, които да доставят гориво до сателити и кораби на път към Марс. Лунната сонда на НАСА – Prospector – през 1999 година, е установила големи залежи водород на лунните полюси.
Огромен радио телескоп на Луната?
Някои астрономи се надяват да използват Луната и да разположат на далечната и страна голям радио телескоп. Подобен телескоп би следял Вселената и би приемал всички радиовълни изпратени от далечни обекти. Далечната страна на Луната е идеална за тази цел, защото е предпазена от естествени и изкуствени радиовълни от Земята – също така и от вероятен шум идващ от Юпитер. „На практика можеш да видиш Вселената такава, каквато е. Без смущения и неточности,“ казва Spudis. „На практика човечеството наикога не е виждало тази част от Вселената по този начин.“
Развиване на лунния туризъм?
Рутинни полети до Луната превозващи работници, роботи и други провизии от Земята за нуждите на индустрии като минна дейност или добив на енергия биха въвели нова ера на евтин космически туризъм, включително и екскурзии до Луната. В момента космическия туризъм е прекалено скъп и е достъпен само за субербогатите хора. Полет до интернационалната космическа станция Съюз струва $35 милиона, например. „Скъпо е защото няма достатъчно полети, а няма достатъчно полети защото е прекалено скъпо„. Начинът да се разруши този магически кръг, е да се използват космически ресурси.
Голфът може да бъде хит на Луната!
Още от както астронавта от Аполо 14 Алан Шепард удари няколко топки на лунната повърхност, запелени голф играчи си мечтаят за няколко дупки на Луната. Ако хората колонизират Луната (и Spudis казва, че е въпрос на време, а не „ако“) бизнесът с развлечения ще се насочи към спортове като голф – който, може да върви ръка за ръка с космическия туризъм.
