Испанската драма „Biutiful“ от Алехандро Гонзалес Иняриту („Вавилон“ 2006, „21 грама“ 2003) е разказ за любовта между един баща и децата му и неочакваното пътуване, в което го хвърля животът. Персонажът на Хавиер Бардем е конфликтен мъж, който се справя с бащинството, любовта и духовното сред престъпността и опасния подземен свят в Барселона. Покварената му реалност и неизчерпаемата вяра му спретват лоша шега и го превръщат в трагичен герой, който търси прошка.
На пресконференция режисьорът и съсценарист Алехандо Гонзалес Иняриту говори за желанието си да превърне „Biutiful“ в драма, движена от главния персонаж, без да осъжда никой от характерите във филма. Също така споделя за проблемите с опита си да достигне до американския пазар с филм със субтитри и да намери смисъл във факта, че животът приключва.
Откъде се появи Усбал – персонажът на Хавиер Бардем?
Това е добър въпрос. Всъщност не мога да отговоря конкретно. Може би се появи от въпроса „Какво бих направил, ако ми оставаха 75 дена живот?“ Какво ще бъде важно? Мисля, че това беше движещата сила зад Усбал.
Какво ви накара да направите този филм в хронологичен ред?
Не съм се придържал към някакви правила за хронология в сюжета. Създаването му по-скоро беше като течност, която ме отвеждаше към различни случки и неща, през които този тип преминава. В крайна сметка структурата се оказа кръгообразна.
Мислите ли, че отново ще работите по този начин за някой следващ ваш филм?
Първите три филма, които направих, по-скоро бяха задвижвани от сюжета и случките завъртаха напред историята. В този случай оставих водачеството на персонажа. Той е този, който дава насоките. Хареса ми. Изисква друг подход. Не казвам, че другият начин не е хубав, но просто е различен. Този път така исках да разкажа историята, защото всичко зависи от нея, тя сама намира начина, по който да бъде разказана.
Как намерихте правилния път към историята?
Опитах се да направя филма от гледната точка на един единствен персонаж, който е Усбал. Но, честно казано, исках да разпилея няколко други елементи и планети, които да орбитират около това Слънце. Съвсем съзнателно не исках да изгубя драматичната нотка или пътуването на този тип, който се опитва да оправи нещата, преди да си отиде от света. Тези неща са състраданието, прошката и моралните решения, които той трябва да направи, както и всичко онова, което ще остави след себе си след като умре. Докато физически персонажът се бори, се случват и други духовни и морални неща.
Защо отне толкова време филмът да стигне до киноразпространение?
Не знам защо, но този тип филми са за сезона на есента. Има летни филми, пролетни заглавия, а това е есенен филм. Не ме питайте защо, но всички мои филми са излизали именно през този сезон. Причината може би е в това, че са по-меланхолични за зрителите. Това е положението. В САЩ например срещнахме много проблеми с разпространението. За съжаление, в тази държава, почти никой не се интересува от чуждоезични филми. Много е трудно един такъв филм да оцелее на американските екрани.
Как предпочитате – филмите ви да излизат през пролетта или лятото?
Ако имам комедия… може би следващия път ще направя комедия и тя ще излезе през пролетта.
Беше ли важно за вас да не съдите никой от персонажите си?
В сценария не исках да проповядвам, да обвинявам, да правя от някого жертва или светец. Просто исках да покажа имигрантите като сложни личности със силни и слаби страни, с добри и лоши черти. И да покажа, че и те са бащи и имат семейства. Исках да ги покажа такива, каквито са.
Този филм е за всички аспекти на смъртта. Не смятате ли, че това е твърде тежка тема, особено за зрителите в САЩ?
Да, тук хората са много танатофобични (танатофобия – страх от смъртта). Те не си позволяват да мислят за неща, които знаят, че ще се случат. Не казвам, че всички са такива, защото това е голяма и сложна държава. Но хората се чувстват много некомфортно, когато мислят за смъртта. Всички знаят, че ще умрат, но в действителност не го вярват. За мен не е мазохизъм да се говори за смъртта. За мен животът се изучава чрез смъртта. Така живеенето има повече смисъл. По-забавно е да знаеш, че има край. Например, когато сте на почивка, ако мислите, че тя е безкрайна, ще я почувствате като даденост. Но ако знаете, че имате само още три дни на плажа, ще сте много щастлив да отивате там, всеки един ден. Това е идеята ми. Филмът не е за смъртта, а за живота и наблюдението му.
Правихте ли сториборд за този филм или всички кадри ви бяха в главата?
Имам специална тетрадка и всичко измислих в етапа на предпродукция. Всичко бе готово в този период. Визуално си създадох нещата и знаех кое как ще се случи. Водих си много записки, така че технически може да се каже, че имах сториборд. И направих сториборд за сцената с преследването, защото там има много действие, много сложност и седем камери. Но си дадох достатъчно време, за да разбера коя камера каква гледна точка ще покаже, къде да я поставя и как позицията й ще предаде емоцията на епизода. След това минах епизода сцена по сцена, за да съм сигурен, че няма да пропусна нищо във визуален аспект.
Имате ли вече идея какъв ще е следващият ви проект?
Следващият ми филм или ще бъде комедия, или порно. Просто чакам някоя секси актриса да ми се обади, за да я включа в актьорския състав.
Източник: collider.com