Индустриализираният свят е ужасен от възможността за покачване на цените на петрола. По-скъп петрол означава покачване на цените на всичко, което движи богатите икономики. Възможността цените на петрола да се увеличат, ужасява Северните страни, които нямат алтернативно гориво, което да задоволи икономическия им растеж. Но те имат минимални въжзмоности, защото не могат да определят цените на горивата. В хватката на кризата е трудно да се оспори факта, че някдъде там може би се намира златната среда.
Но ползата от сегашните цени на петрола e, че могат да насочат вниманието на хората, към възможността светът да стане по-малко зависим от петрола.
Много учени през годините се опитват да обяснят на населението на Земята, че животът им трябва да се промени коренно, когато свършат петролните резерви.
Но истината, може би е, че това никога няма да се случи. Просто цените на петрола ще станат прекалено високи в сравнение с цените на алтернативните горива.
Amory Lovins, от института Rocky Mountains, напомня на всички: „Каменната ера не е свършила, защото са се изчерпали камъните. Относно ерата на петрола, нещата ще бъдат същите.“
Ерата на въглищата
Преди върховната власт на петрола, въглищата са били господар.
Въглищата са били здравата основа на индустриалната революция в Европа и Северна Америка, и все още играят важна роля. Все още има много запаси от въглища в земните недра. Но при използването им се отделят много вредни газове като въглероден диоксид (CO2) и серен диоксид (SO2), които предизвикват климатични промени.
Технологията може да помогне. Технологии като „fluidised bed technology„, значително увеличават ефективността на въглищата и намаляват вредните емисии, които отделят.
Но изглежда малко вероятно, въглищата да възвърнат предишната си позиция в световната индустрия.
Ядрен пъзел
Някои хора все още възлагат големи надежди на ядрените технологии, които допринасят много по-малко за глобалното затопляне (въпреки, че не са неутрални).
Но за половин век световната ядрена индустрия е имала поне 3 сериозни инцидента: Windscale (Великобритания, 1957 година), Three Mile Island (Щатите, 1979 година) и Чернобил (ССР, 1986 година) са имената, запаметени в световната памет като синоними на страдание и глобални катастрофи.
Много хора отричат новите ядрени съоражения, вярвайки, че нови инциденти са неизбежни.
И освен всичко, ядрената индустрия все още не е показала, че може да се оттърве от несигурността в централите.
Възобновяеми източници на енергия
Третата категория горива се помества под заглавието възобновяеми.
Някои технологии вече са тествани и се използват, например водно-електрическите централи в много страни. И най-вече в Норвегия, където вече са изключително разпространени.
Силата на вълните и вятъра са обещаващи, също както и биомасата – посеви като царевица, соя, ряпа също имат потенциал.
Слънчевата енергия, също заема важни позиции. Вече са разработени фото-галванични клетки, които могат да осигурят енергия в мрачните и мъгливи британски зимни дни, дори и на лунна светлина. Те са доста скъпи, но са сравнително по-евтини от подобни клетки, преди няколко години.
За превозните средства, много компании прозивеждащи двигатели вярват, че бъдещето е в горивни клетки, които да задвижват колите също толкова ефективно, колкото и петрола, но без да разчитат на него.
Те предвиждат промяна от икономика базирана на петрола, на икономика базирана на водорода (H).
Съхраняване
Това е нещото, което се определя като „петото гориво„, а именно – съхраняването на енергията.
Повечето от нас разхищават изключително много горивата. Чрез пестене,(и то само чрез изключване, когато нещата не са ни необходими) можем да постигнем по-добро оползотворяване на горивата.
Министърът на околоната среда на една от страните в Източна Европа споделя – „В началото на ’90 години ние имахме термостати в нашите домове и фабрики. Въпреки това, когато ни станеше горещо, просто отваряхме прозорците.„
Повишаването на цените на петрола е перфектната причина човек да се замисли.
