Българските обичаи

Българските обичаи

Сирни заговезни (Кукеровден)

Сирни заговезни (Прошка, Сирница, Масленица) е един от най-важните пролетни празници в българския народеня календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.

Източно–православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.

Българската православна църква почита църковния празник сиропусна Неделя , наричан от народа Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него, започва Великият пост.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка.

По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате”. „Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия”, и „кукерска булка” или „баба” – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Димитровден

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.

Благовещение

Благовещение. И най-силната отрова губи своята сила.

Колко отрови поехме през зимата? Отровихме си и тялото, и душата, и мислите…

Днес е време да се пречистим, да поискаме прошка за греховете си и да се надяваме да получим Блага вест. Очаквам я. Благата вест. За мен тя би означавала, че Бог чува молитвите ми и знае какво съм си пожелала. Всеки един от нас има свидна мечта. Толкова скъпа, че чак не знаем дали сме достойни за нея… И все пак- продължаме да се молим и да се надяваме. Преосмислила своите грешки, душата ни се моли за спасение. Дали осъзнаваме как с мислите си сами подреждаме житейските събития? Но със сигурност знаем колко е трудно да се направляват тези мисли. Понякога те просто ни изпреварват с темпото си и се реят хаотично в главата ни, рисувайки не дотам желани образи. Отровата е в нас. В мислите ни и в сърцето. Затова ни е тъжно, мрачно и потиснато. Страхът вледенява и най-горещото пролетно слънце, а обърканите ни чувства унищожават в зародиш и най-светлите желания… Толкова сме грешни! Позволяваме на дявола да жонглира с душата ни и после се чудим защо сме като смачкани, сдъвкани и изплюти. Животът ни е предоставил избор. Можем с години да се лутаме в мрака, но бихме могли и да се потопим в пролетните лъчи, да разтворим душата си за светлината и да прошепнем своята молитва с ясното съзнание, че тя ще бъда чута.

Да се опитаме да бъдем щастливи!

Да се порадваме на простите неща. Да престанем да се тревожим за бъдещето и да се оставим на Божията промисъл… Да прочистим съзнанието си и да дочакаме Благата вест. Убедена съм, че няма да закъснее. Тя е за нас, хората. Понякога достига до нас по неведоми пътища и не я разпознаваме веднага. Друг път е ярка и открита. Но тя е там. Помислете си за нея. Какво е важно за вас в този миг? Кое е най-съкровеното ви желание? Пожелайте си го! Чудесата стават. Благовещение е….

Еньовден

Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Всъщност коренът на празника се крие в славянската традиция. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), както и в Беларус. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Билките имат най-голяма сила именно в тази нощ.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Наред със Нова година,Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Църквата ни чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко месеца (6) преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

ВАШЕТО МНЕНИЕ