Дада или Дадаизъм е арт движение на европейския авангард в началото на 20-ти век, първоначално появило се в Цюрих, Швейцария, в Cabaret Voltaire (около 1916); Ню Йорк Дада започва около 1915 г., а след 1920 г. Дада процъфтява и в Париж. Развито в отговор на Първата световна война, движението дадаизъм се състои от художници, които отхвърлят логиката, разума и естетизма на съвременното капиталистическо общество, и вместо това изразяват безсмислици, ирационалност и антибуржоазни протести в своите творби. Изкуството на движението обхваща визуални, литературни и звукови медии, включително колаж, звукова поезия, изрязани писма и скулптура. Художниците дадаисти изразяват своето недоволство от насилието, войната и национализма и поддържат политическата си принадлежност към радикалното крайно ляво.
Няма единно мнение относно произхода на името на движението – една от теориите е, че немският художник Ричард Хуелсенбек плъзнал нож за отваряне на писма на случаен принцип в речник, който попаднал на думата „dada“ – разговорен френски термин за детско конче за игра.
Други хоря смятат, че името идва от първите думи на детето, когато се учи да говори.
Трети смятат, че тази дума може да е била избрана, за да предизвика подобно значение (или никакво значение) на всеки език, отразяващ интернационализма на движението.
Корените на Дада лежат в предвоенния авангард. Терминът анти-изкуство, предшественик на Дада, е измислен от Марсел Дюшан около 1913 г., за да характеризира произведения, които предизвикват приетите определения на изкуството.
Кубизмът и развитието на колажа и абстрактното изкуство биха информирали за откъсването на движението от ограниченията на реалността и конвенцията. Работата на френски поети, италиански футуристи и германски експресионисти ще повлияе на отхвърлянето на Дада на тясната връзка между думите и значението.
Произведения като Ubu Roi (1896) на Алфред Яри и балетният парад (1916-17) на Ерик Сати също биха били характеризирани като протодадаистични творби. Принципите на движението на Дада са събрани за първи път в манифеста на Дада в Уго бал през 1916 г.
Дадаисткото движение включва обществени събирания, демонстрации и публикуване на художествени / литературни списания; страстно отразяване на изкуството, политиката и културата са теми, често обсъждани в различни медии. Ключови фигури в движението са Хюго Бол, Марсел Дюшан, Еми Хенингс, Ханс Арп, Софи Таеубер-Арп, Раул Хаусман, Хана Хьох, Йоханес Баадер, Тристан Цара, Франсис Пикабия, Хюлсенбек, Джордж Грос, Джон Хартфийлд, Ман Рей, Беатрис Ууд, Курт Швитерс, Ханс Рихтер, Макс Ернст и Елза фон Фрайтаг-Лорингховен.
Още интересни факти за дадаизма може да научите в Spas.bg.