Какво представлява глобалното затопляне?
Всичко започва със слънчевата светлина. Когато светлината от Слънцето достигне Земята, приблизително 30% от нея се отразява обратно в Космоса от облаците, атмосферните частици, отразяващи земни повърхности и дори от океанската повърхност. Останалите 70% от светлината се абсорбират от земята, въздуха и океаните, загрявайки повърхността на планетата и атмосферата, правейки живота на Земята възможен. Соларната енергия не остава заключена завгинаи в Земната среда. Вместо това, загрявайки се скалите, въздуха и океаните започват да излъчват термална радиаци (инфрачервена топлина). Голяма част от тази термална радиация напуска директно атмосферата и навлиза в Космоса, позволявайки на Земята да се охлади.
Част от тази напускаща радиация се ре-абсорбира от водните пари, въглеродния диоксид и други газове в атмосферата (наречени парникове газове, поради факта, че задържат топлината) след което, тя (радиацията) отново се излъчва към Земната повърхност. Като цяло този процес на ре-абсорбация е добър. Ако в атмосферата нямаше никакви парникови газове или облаци, средната температура на Земята би била около -18°C (0°F), вместо комфортните 15°C (59°F) в наши дни.
Това, което учените са установили е, че през последните 250 години човечеството непрекъснато увеличава концентрацията на парникови газове в атмосферата с постоянно покачващ се рейт. До към 2004 година се отделяли по 8 милиарда въглероден диоксид годишно. Част от газа е бил абсорбиран от горите и океаните, а останалата част от него се е акумулирал в атмосферата. Ние произвеждаме тонове метан, само оставяйки нашите отпадъци да се разграждат в природата. Азот-базираните торове и другите методи за подхранване на почвата водят до отделянето на големи количества азотен оксид в атмосферата.
Веднъж достигнали до атмосферата парниковите газове остават там за десетилетия дори и за по-дълго. Според Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) от започването на индустриалната революция през 1750 година до днес, нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се повишили 35%, а нивата на метана със 148%. Анализирайки данните за климата от древността, които се основават на проучване на фосили и ледници, учените са установили, че нивата на тези два парникови газа (въглероден диоксид и метан) са в най-високите си стойности от 650, 000 години насам. Учените са убедени („повече от 90% сигурни“), че повишената концентрация на парникови газове в атмосферата е направила по-трудно напускането на термалната радиация и като резултат температурите на Земята са се повишили.
