Слънцето е най-голямата планета в нашата планетарна система. Неговата обиколка е 109 пъти по-голяма от земната; разположено е на 150 млн. км. от Земята и тежи 333 000 пъти повече от нея. Освен това, слънцето заема 99,8% от цялата маса на Слънчевата система. То непрекъснато бълва изпепеляващи огнени топки, с дължина от 50 000 км. и широки 9 000 км. Поради всички тези свои великолепни свойства, не е чудно, че в хода на цялата история слънцето е вдъхновявало човечеството. То е било почитано от най-ранни времена от много общества, живели в различни части на света.
Древните египтяни са почитали бога на слънцето Ра, а самите пирамиди са били замислени като рампа или средство за изкачване до небесното божество. Вярвали са, че през деня Ра пътува в златната си лодка по небесната шир, а през нощта слиза в подземния свят. За древните гърци и римляни Аполон бил богът на слънцето, а в Месопотамия го наричали Шамаш.
Науката от отдавна е доказала необходимостта от слънчева светлина за селското стопанство, за поддържането на добро здраве, както и за правилното развитие на всеки един аспект от нашия живот. В митовете от цял свят се отразява вярата, че слънчевата светлина ни е нужна за поддържането на много по-съществени процеси в нашия организъм. Индийската митология свидетелства за това. Там се почита Сурия, индуския бог на слънцето, чието име буквално означава „Върховната Светлина“. Според индийската митология, Сурия бди над здравето и живота на живите организми. Сурия е един от най-древните ведически божества. Той е изобразяван като яхнал небесна колесница, теглена от седем коня. Интересна е аналогията между седемте коня и седемте спектрални цвята на светлината. Индианците извършвали специален ритуал, чрез който зареждали тялото си с енергия. В определени дни правели слънчеви бани, като в продължение на два часа стояли под слънчевите лъчи; подхранени със слънчевата енергия, спокойно можели да пропуснат храненията си.
Феноменът Хира Ратан Манек всъщност преоткрива един стар научна ритуал, използван в древни времена за изцелението на физически, умствени, емоционални и духовни болести. Древните индийци наричали тази практика „Сурия Намаскар“, докато древните египтяни и американците са я наричали “хелиотерапия“, а европейците я наричали “Аполотерапия“. Индиецът Сурия Намаскар получава енергия за тялото си от слънчевата енергия, която му служи за храна. Хората поглъщат само вторичните източници на енергия, като растенията, които си я набавят директно от слънцето. Най-просто казано, идеята е да се научим да усвояваме енергията от първичния й източник, който е самото слънце.
Можем да си обясним процеса по следния начин: ако приемем, че мозъкът действа като мощна антена, а ретината и епифизната жлеза (третото око) са снабдени с фоторецепторни клетки, които улавят слънчевата енергия, по време на Сурия Намаскар в тялото ни протича реакция, която осигурява на човека нужната енергия и витамини, необходими за правилното функциониране на вътрешните му органи. Цветните лъчи на светлината могат да лекуват всички видове заболявания, като болестта на Алцхаймер, Паркинсон, затлъстяване, артрит, остеопороза, рак и др.
Този метод може да допринесе за установяването на световен мир, който да донесе на хората перфектен баланс между тялото, ума и душата.