Индийците са положили безгранична енергия и креативност в изобретяването на украшения, които възхваляват човешкото тяло. Украсявайки видимото материално тяло, те удовлетворяват своя копнеж към разкрасяване на нематериалното му съответствие – човешкия дух. Отвъд декоративната стойност на традиционните индийски украшение, те притежават и дълбока символика.
Символизмът заложен в индийските бижута действа като метафоричен език, който предава голяма информация за носещия ги. Древните индийци, които превели абстрактните нюанси на индийската философия в образи, отишли още по-далеч и канонизирали женските накити в шестнадесет различни орнаменти, покриващи цялото тяло, от главата до петите. Изборът на числото шестнадесет също не е случаен. За индусите това число съответства на шестнадесетте фази на живот на Луната, което от своя страна е свързано и с менструалния цикъл на жената. Това е препратка към образа на жената, разглеждана като микрокосмос въплътил ритъма на естествените природни процеси. Индийците вярват, че момичетата на шестнадесет години са достигнали пика на своето физическо съвършенство. Често богините им са представени като 16-годишни девойки, а едно от най-значимите индийски божества е наименувано на санскритската дума за шестнадесет (Шодаши).
Сред основните шестнадесет орнамента, които съставят традиционните индийски накити, е червена точка бинди, която се поставя на челото.
Самата дума произлиза от санскритската „bindu“, която означава точка. Тя символизира мистичното трето око, т.нар. етерен център в човека, което се счита за невидим орган на духовното възприятие, разположен малко над мястото, където се сключват веждите. Уместно да се отбележи, че очите често биват сравнявани с луната и слънцето, а третото око символизира огъня, затова е прието точката да е в червен цвят. В областта между веждите се намира и шестата чакра, известна като „анджа чакра”. От този център ние можем да управляваме вътрешната си енергия, дадена ни от Бога. Третото око премахва ограниченията и е извор на мъдрост и въображение, благополучие и късмет.
В Южна Индия момичета сами избират дали да носят бинди, докато в други части на страната, тя се носи само от омъжената жена. Индийската булка влиза в дома на съпруга си, облечена в изящно облекло и накичена с много бижута и накити, сред които основен е ослепителната червена точка бинди, която носи просперитет и символизира семейното благосъстояние.
Днес биндитата са много разнообразни и съвсем не е задължително да са в традиционният червен цвят или да са под формата на точка. Прието е да се носи не само от жени, но и от монаси, свещеници и богомолци.