Най-интересните кораби в световната история

RMS Lusitania

Един по-задълбочен поглед към плавателните съдове, които промениха човешката история

Още от зората на човешкото развитие, когато хората разбрали, че дървото не потъва във водата, а остава на повърхността, те си дали сметка, че това отваря много възможности. Те го издълбали и създали първото грубо подобие на лодка. В този момент вероятно само бегло са съзнавали, че са открили средство, на което човечеството ще разчита хиляди години напред във времето.

Дали за изследване, транспорт, обмен на стоки, военни операции или туризъм, плавателните съдове винаги са играли основна роля в човешкото развитие през вековете на историята. Без тях вероятно нашият живот просто не би бил същият. В днешната статия ще ви разкажа за най-известните и значими за човешката история и съществуване кораби, прочули се със своята почти легендаризирана същност. Самите те са олицетворение на човешкия гений, развиващ се през вековете.

Колкото до самите кораби, то те и до днес продължават да ни удивяват със своята мощност, механика, дизайн и възможности. В днешно време по света кръстосват океаните милиони тежкотоварни, круизни и военни кораби, но от тях само шепа са останали в сърцата и спомените на хората. Някои от тях за съжаление отдавна почиват на дъното, но има и такива, които все още и до днес могат да бъдат посетени. Ето ги и тях.

“Santa Maria”

Едва по-малко от 70 стъпки на дължина и по всички стандарти не особено бърза и безопасна, малко са хората, които биха отрекли славата на тази малка испанска лодка, която довела Христофор Колумб до земите на Новия свят през далечната 1492 година.

Самата тя за жалост не била достатъчно здрава да го съпътства по време и на четирите му пътувания до новооткритите земи на запад. Само на първото и най-известното му приключение заедно с малките ескортиращи кораби „Пинта“ и „Ниня“. По-късно, по Коледа на 1492 година, тя била умишлено разрушена, а от нейните останки бил пoстроен форт с името „La Navidad“, който се намира на територията на Хаити.

„HMS Endeavour“

Без съмнение един от най-известните кораби за експедиции и околосветски пътешествия, които познава историята на корабоплаването. Става известен с изследователя Джеймс Кук, като се смята, че през 1770 година това е първият кораб, който достига до бреговете на Австралия.

По време пътешествието се налага да бъде поправян няколко пъти и засяда на риф, който днес носи същото име като легендарния плавателен съд.

След знаменитите пътешествия е частично пенсиониран от големи презокеански експедиции и изпълнява службата на товарен кораб за стоки и провизии за Фолкландските острови. По Коледа на 1775 година е обновен по заповед на крал Джордж Трети и преименуван на „Lord Sandwich“. Взема участие във войната за независимост на тринайсетте колонии, като част от британската кралска флота.

Все още има спорове около това как точно е потънал, дали умишлено или в процеса на ожесточена битка. Едната версия е, че е потопен от французите при атаката на пристанището на Newport, а другата е, че е разрушен от англичаните в опит да направят пристанището недостъпно за френските кораби.

„Nuestra Señora de la Santísima Trinidad“

Любопитни факти за кораби - Nuestra Señora de la Santísima Trinidad„Nuestra Señora de la Santísima Trinidad“ … и последният да затвори вратата 😊. Този огромен испански трипалубник е познат още и като просто „Santisima Trinidad“.

Интересното за него е, че е най-големият кораб на 18 век. Със своите 63 метра дължина и умопомрачителните за времето си 1900 тона водоизместимост е безапелационният доминиращ ветроходен плавателен съд. Корпусът и палубата са изработени изцяло от кубинско червено дърво, а мачтите и реите – от мексикански бор (това е така защото по това време Куба и Мексико са само част от колониалните владения на Испания и държавата изнася от тях всякакви природни ресурси и разнообразни полезни изкопаеми).

По време на Американската война за независимост Испания се включва във военните действия съвместно с Франция на страната на Тринайсетте колонии и на „Santisima Trinidad“ е възложена мисията да патрулира и да сплашва англичаните плавайки около английските брегове в Ламанша. Поради огромните си размери и затруднената маневреност си спечелва прякора „Тежкия“.

През 1795 година е обновен, ремонтиран и подобрен, като се превръща в първия четирипалубник и оръдията му са увеличени до 144 на брой. До този момент светът никога не е виждал толкова голям ветроходен кораб. По-късно американците построяват четирипалубния „Pennsylvania“ със 136 оръдия, французите – своя „Valmy“, а британският флот планира, но никога не въвежда в експлоатация четирипалубния „Duke of Kent“, който се е очаквало да бъде ненадминат рекордьор от гледна точка на въоръжението, което са притежавали военните кораби по онова време, а именно-оръдията, които са щели да бъдат цели 170 на брой.

В разгара на битката при Трафалгар, колосалният испански четирипалубник е ожесточено и безспирно обстрелван от англичаните, които са обладани от желанието да пратят кораба на дъното, но техните действия не са увенчани с успех.

За съжаление обаче след края на битката, макар и повреден, но все още способен да плава „Santisima Trinidad“ е повлечен от разразилата се буря и в крайна сметка безжалостно потопен от природата.

„USS Constitution“

Това е най-дълго служилият кораб във военноморската история на Съединените щати. Нещо повече. Тази военна фрегата е и най-старият все още способен да се носи по течението плавателен съд.

Пуснат е на вода през далечната 1797 година и е третият от общо шест модерни фрегати, планирани от правителството. Той взема дейно участие по време на войната през 1812 година срещу Обединеното кралство, когато успява да потопи пет английски военни кораба и с право си спечелва прякора „Железни страни“. Тогава корабът за пръв път привлича вниманието на обществото и станава един от символите на нацията.

По време на американската гражданска война служила за тренировъчен плавателен съд и чак през 1881 година била „пенсионирана“ от служба.

Сега той почива в пристанището на Бостън, щата Масачузетс и играе ролята на плаващ музей. Фрегатата е достъпна за посетители от цял свят, желаещи да се докоснат до една жива реликва, която все още пази историята на едни отдавна отминали времена.

„HMS Victory“

Някои смятат „HMS Victory“ за един от най-великите дървени кораби, създавани някога от човека и това e неуспорим факт. Със своята дължина от 57 метра и внушителна височина, този линеен кораб е бил и все още е един от най-разпознаваемите символи на военноморската история и то по времето на нейната златна епоха, когато различни по големина фрегати, бригове и трипалубници са кръстосвали океаните и моретата.

Звездата на този кораб проблясва при неговото участие в битката при Трафалгар на 21 октомври 1805 година, когато кралският флот под ръководството на адмирал Нелсън влиза във въоръжен конфликт с обединеният френско-испански флот. Много от корабите, участващи в битката са унищожени, но не и “HMS Victory“ , който не само оцелява, но и донася блестяща победа на англичаните.

След края на Наполеоновите войни, британското правителство решава да инвестира огромни средства с цел реставрацията на кораба и по-късно през 1922 се установява като действащ музей в Портсмът, Англия.

„Mayflower“

„Mayflower“, в американската колониална история е корабът, пренесъл пилигримите от Англия до новооткритите земи на запад, където те се установили в Плимут, Масачузетс, която била първата трайна английска колония в Новия свят. Това се случило през 1620 година.

Въпреки че, нямаме точни данни за параметрите на конструкцията на кораба, се смята, че не е бил особено голям – около 27 метра дължина. Предполага се също, че е бил построен в Харвич, Англия, малко преди да бъде закупен от английския търговец Кристофър Джоунс.

Интересно за събитията преди отплаването за Нова Англия е, че самият кораб е бил договорен в страноприемницата „The Stippe“, която била на мястото на днешния пъб „Mayflower“. Този пъб е построен близо 150 години по-късно и е кръстен така в чест на първите заселници на Америка.

„HMS Dreadnought“

Нашата днешна класация не би могла да бъде завършена, без да споменем и бащата на всички бронирани, тежки, линейни кораби, а именно- „HMS Dreadnought“. Бронираните линейни кораби са изключително популярни през първата половина на миналия век, като залезът на тяхното използване във военни конфликти настъпва при развитието на самолетоносачите като основни бойни единици във флота.

Когато самият „HMS Dreadnought“ е пуснат на вода през 1906 година, той бил снабден с толкова нови и модерни технологии за времето си, че нямало кораб, който да го надвие в пряк двубой.

Не само бил първият и най-бърз брониран линеен кораб по онова време, но и бил оборудван с 10 големи 30см оръдия, 27 броя 7.6см по-малки оръдия и дори бил екипиран и за борба с подводници със своите пет торпедни тръби.

Въпреки всички свои нововъведения обаче, корабът не могъл да се прослави особено със своите участия в битки, защото такива почти нямало. Най-известното му постижение е потопяването на германската подводница SM U-29.

През 1919, след края на Първата световна война, е изваден от строя и две години по-късно, продаден за скрап.

Prinz Eugen“  

„Prinz Eugen“ е тежък крайцер от клас Адмирал Хипер, един от трите построени, част от петте планирани подобни тежки крайцера, които се е очаквало да бъдат най-новите и модерни попълнения в Кригсмарине през Втората световна война. Той, редом с линейния кораб „Bismarck“ участва в много ключови морски сражения, като най-известната им съвместна операция е конфликтът с британските военни кораби „Hood“ и „Prince of Wales“ в Северно море, близо да бреговете на Дания, при която „Bismarck“ потопява гордостта на британската флота „Hood“, а малко след това, леко повреденият „Prinz Eugen“ успява да се възползва от мъгливото време и нарушената видимост и се отправя към Германия за ремонт, където престоява до края на войната.

По-късно след капитулацията на Германия, крайцерът е конфискуван от САЩ като военен трофей. Когато пристига в Бостън, американците имали желанието да се запознаят с неговата сонарна и противопожарна система, както и да разучат по-подробно неговите двигателни компоненти и устройството на оръдейните кули. След отпращането на немския екипаж на кораба обратно в Германия двигателните системи постепенно излизат от строя, поради невъзможността да бъдат правилно поддържани.

По тази причина „Prinz Eugen“ е определен за учебни цели и то не какви да е, а за тестване на ядрени оръжия и по-точно-атомни бомби. Крайцерът бил подложен не на един, а на цели два атомни теста с бомби на атола Бикини в края на 1946 година. Американците били изключително смаяни от факта, че корабът издържал и двата теста без да потъне, като много други японски, италиански и дори американски съдове били потопявани още при първата бомба.

Тъй като американците не разполагали с повече бомби за тестове, но пък разполагали с тежко радиоактивен кораб, който обаче упорито отказвал да потъне, а да се организира неговото почистване било немислима задача, се наложило да бъде изтеглен на буксир до брега на остров Карлос, но на следващия ден последният от германските тежки крайцери се преобръща и потъва на рифовете на о-ва Куаджалин, където и остава и до днешен ден.

USS Enterprise

„USS Enterprise“ е най-награждаваният военен кораб във военноморската история на Съединените щати и шестият самолетоносач във флота по време на Втората световна война. Няма друг американски плавателен съд, който да е участвал в повече мисии и операции от този самолетоносач, а той е и един от малкото авианосци оцелели и след войната, заедно със „USS Ranger“ и „USS Saratoga“. Освен това е единственият самолетоносач, чиито летци са загинали при атаката над Пърл Харбър и бил първият кораб, съумял да потопи цял японски плавателен съд след обявяването на война между САЩ и Япония, а именно- японската подводница „I-70“.

Друг интересен факт за него е, че по време на Тихоокеанската война, японските разузнавателни сили на три пъти съобщавали за успешното му потопяване, което му спечелило прякора „Сивият призрак“.

След многобройните си участия във военни операции като тежките сражения край атола Мидуей и битките край островите Санта Круз, „Enterprise“ е уцелен с няколко бомби, но въпреки нанесените щети продължава да приема и изпраща самолети. По-късно е изпратен на спешна инспекция и ремонт, от който се завръща чак през средата на 1943 година.

През февруари 1944 година взима участие в масиран удар по остров Трук и в многобройни отделни мисии във Филипинско море. След края на войната е внесено предложение да бъде превърнат в музей, но в крайна сметка това предложение е отхвърлено и по-късно е продаден за скрап.

RMS Lusitania”

RMS Lusitania„RMS Lusitania“ е британски презокеански лайнер на английската корабостроителна компания „Cunard Line“, станал жертва на германска подводница в разгара на Първата световна война.

Корабът е бил дълъг близо 240 метра и широк приблизително 45 метра, като тези параметри са му давали възможност да приема по около 2200 пътници на плаване и отделно още 850 души екипаж. Любопитен факт за лайнера е, че през 1907 година успява да прекоси Атлантическия океан за 4 дни 19 часа и 52 минути и впоследствие е награден с престижната награда за най-бърз кораб „Синята лента на Атлантика“.  Неговите модерни за времето си турбини му позволявали да развива скорост от 46 км/час. Той е потопен на неговото 202-ро пътуване на 18 км от бреговете на Ирландия.

Компанията, произвела кораба, се възползва от финансовото покровителство и подкрепа на Адмиралтейството в процеса на строене на лайнера под предлог, че във военни действия, ако възникнат такива, корабът ще бъде трансформиран от пътнически плавателен съд в лек крайцер. На палубата били предвидени дори места за оръдейни установки, но в тях никога не били монтирани оръдия.

Когато избухва войната в Европа през 1914 година, Германската империя обявява всички територии около Британските острови за военни зони, а германското посолство в САЩ помества различни статии и предупреждения във вестниците, целящи да ограничат хората да не пътуват с „Lusitania“, защото е твърде опасно.

На 7 май по обяд германска подводница торпилира и потопява кораба в рамките на военната зона, под предлог, че в трюмовете му се пренасят муниции и провизии от САЩ за Европа. На борда загиват 1198 души, почти целият екипаж, а самият лайнер потъва за 18 минути. Това предизвиква бурни реакции в Америка, тъй като на борда на „Lusitania“ пътуват и 128 американци, което стремително накланя везните по въпроса за това дали САЩ да влязат във войната и на чия страна.

След войната британското правителство веднага отхвърля твърдението за мунициите, но през 1982 година специалисти установили, че в останките на лайнера са намерени голямо количество взривоопасни патрони, провизии и дори артилерийски снаряди, вероятно предназначени за подпомагане на страните от Антантата при сраженията на Западния фронт.

IJN Yamato

„IJN Yamato“ е японски линеен кораб от Втората световна война и флагмански плавателен съд на Японския обединен флот. „Yamato” и неговият кораб-близнак „Musashi“ са двата най-тежко бронирани и въоръжени линейни кораба построявани някога, като те също така държат рекорда и за най-големите по размери такива със своите близо 70 000 тона водоизместимост и внушителните 263 метра дължина.

Плановете и първоначалната идея за построяването на такъв колосален кораб идвали от разбирането на японците, че именно огромни кораби, добре въоръжени и бронирани, са ключа към установяване на контрол над Тихия океан, което било всъщност и така бленуваната цел на военните, служили на Страната на залязващото слънце.

Въпреки огромните си размери обаче, носа и цялостната предна част на кораба е проектирана така, че при максимални обороти на двигателите да се постига скорост от 50км/ч, което звучи умопомрачително за плавателен съд с подобни размери.

„Yamato“ става флагмански кораб на адмирал Исороку Ямамото от 12 февруари, 1942 година, заменяйки досегашния линеен кораб „Nagato“. Въпреки големия си потенциал, корабът няма възможност да покаже на какво е способен, защото не участва в много сражения. При повечето от битките, в които е вземал участие е бил многократно бомбардиран и торпилиран от американски самолети. Многократно е поправян и част от фланговите му артилерийски кули са демонтирани и заменени с 25мм картечници. Това е необходимо, поради липсата на достатъчно противовъздушна огнева мощ, която по-късно ще се окаже и фаталната слабост на гиганта. Впоследствие все повече противовъздушни оръдия и картечници се добавят, за сметка на странични оръдия, предназначени за покриване на фланговете.

Последната мисия на „Yamato“ е операция с кодово име Тен-го, като задачата на кораба е да атакува американския флот, поддържащ десанта в западната част на остров Окинава и да заседне в плитчините като така да се превърне в непотопяема крепост и да обстрелва американците с мощните си оръдия. На теория и практика мисията е самоубийствена и съдбата на кораба е кристално ясна в съзнанието на голяма част от екипажа, но въпреки това те са били готови да се жертват в името на страната и императора си.

Още преди да достигне целта си, линейният гигант е засечен от американски торпедоносци и бомбардировачи, излетели от самолетоносачите от същата тази флота, към която се е насочил и „Yamato“. Безжалостно и безспирно е торпилиран и бомбардиран от самолетите, докато накрая само за няколко минути понася три тежки торпедни попадения от страната на левия борд от американските TBF „Avenger“ и те подписват смъртната му присъда.

Корабът започва да се накланя и в крайна сметка потъвайки се преобръща, което детонира експлозия в оръжейния склад при кърмата, което разцепва „Yamato“ на две части. Димът от експлозията е забелязан на близо 230 км от лобното място на колосалния кораб и с това приключва историята на една легенда, понесла със себе си душите на близо 2500 души, доказваща за поред път през тази война, че вече самолетоносачите диктуват победите при морските сражения, а не тежките бронирани линейи кораби. При атаката американците губят едва 10 самолета и 12 пилота.

DKM Bismarck

„Bismarck“ е първият от двата тежки линейни кораба, построени за флота на Нацистка Германия, заедно с небезизвестния „Tirpitz“. Кръстен на обединителят на Германия, първият канцлер Ото фон Бисмарк, корабът е построен в корабостроителницата на пристанището на Хамбург през юли 1936 година и пуснат на вода през февруари 1939 година.

Въпреки огромната си водоизместимост от 55 000 тона и тежката си 320 мм броня по корпуса и 360 мм такава по оръдията, благодарение на трите си мощни турбини, бил способен да развива скорост до 58км/ч, което е меко казано впечатляващо за кораб с подобно тегло и размери.

Двата линейни кораба от клас Bismarck са проектирани през 30-те години на миналия век за германския флот-Kriegsmarine, като отговор на френския стремеж за построяване на тежки линейни кораби, а именно двата френски кораба от клас „Richelieu“, които били в процес на производство от 1935 година.

И той, както и „Yamato“, за когото говорихме по-рано, са два изключително способни плавателни съда във военно отношение, които обаче споделят сходна съдба. Единствената операция, в която Bismarck взема участие е „Rheinübung“. Целта на операцията е линейният кораб, заедно със ескорта на тежкия крайцер Prinz Eugen да достигне до Атлантическия океан, потегляйки от Берген, Норвегия, преминавайки покрай Скапа Флоу, най-северната част на Британските острови и минавайки между островите Гренландия и Исландия да се включи с ескорт от подводници и да формират бойна група, с която да потопяват съюзническите конвои. Конвоите минаващи през тази част на света са изключително важни, защото пренасят главно провизии, муниции, а понякога и техника от САЩ за Европа, нужна на Великобритания да поддържа военните действия с Германия. Ако бъдат прекъснати, това би означавало потенциална криза за Англия, която би могла да доведе до значителен недостиг на ресурси и съответно спад на производството на военна техника, което пък от своя страна би довело до необратими последици за страната и за самата война.

Докато е закотвен в Берген обаче, разузнавателни самолети на Кралските военновъздушни сили го забелязват и докладват за точните му координати. В момента на получаване на съобщенията британците мобилизират цялата налична флота, базирана на Островите и я изпращат да пресрещнат Bismarck” и Prinz Eugen.

Край бреговете на Исландия два крайцера установяват контакт с германските кораби, като по-късно новият английски линеен корабHMS Prince of Walesи гордостта на британската кралска флота, тежкият крайцер HMS Hoodвземат решението да пресекат пътя им и да ги нападнат.

Първоначално Hoodатакува тежкия крайцер, мислейки го заBismarck, докато самият Bismarck е обстрелван от HMS Prince of Wales. Германците не отвръщат на залповете. Главният оръдеен офицер на борда на Bismarckмоли настойчиво за разрешение да отвърне на ударите и след още няколко опита накрая германските кораби откриват огън по британците. В тази битка един от снарядите на „Bismarck“ попада в склада за муниции на „Hood“, причинявайки огромна експлозия, която разтърсва кораба из основи и го разцепва на две. Крайцерът потъва бързо, отнасяйки целия екипаж със себе си. Успяват да се спасят само трима души, единият от които офицер, който когато след войната гледа филм за потопяването на „Hood“ и разбира мащаба на трагедията, която е преживял, умира на място от сърдечен удар.

След краха на английския тежък крайцер, линейният кораб се опитва да се измъкне и накрая успява, понасяйки много щети и изгубвайки голяма част от командващите офицери на борда в резултат на единичен артилерийски снаряд, който преминава през командният център и попадайки там „пощадява“ само капитана на кораба.

По-късно е решено „Prinz Eugen“ да поеме за френското пристанище в Брест, където да бъде ремонтиран, а „Bismarck“ да държи стария курс, което в крайна сметка се оказва и съдбоносното решение.

След потопяването на „Hood“ цялата английска флота е по петите му и въпреки опитите си да остане скрит за тях, продължително запазвайки радио мълчание, след няколко дни е локализиран и обкръжен. Един английски биплан-топредоносец, излетял от английският самолетоносач „HMS Ark Royal“, торпилира германския кораб и го улучва в кърмата, в резултат на което перките на двигателите излизат от строя и кораба става практически неуправляем.

На 27 май, сутринта в 10:40, „Bismarck” потъва, отнасяйки със себе си близо 2500 души и с това бележи края на един наистина велик кораб, започнал нова ера в строежа на военни кораби за Германия и вдъхновил стотици творци по целия свят да пишат книги, да снимат филми и дори да пеят песни за него.

ВАШЕТО МНЕНИЕ

Please enter your comment!
Please enter your name here