Изследване показва че коефициентът на интелигентност (IQ) при подрастващите се променя най-често през пубертета
Няма родител, който да не изпитва ужас, когато детето му започне да навлиза в тинейджърска възраст. Започват разногласия у дома, караници, вечерни часове, бунтуване срещу ограничаване на личното пространство. Детето започва все по-явно да търси своята индивидуалност, докато я открие тя приема различни форми, които малко или много смущават майката и таткото.
Научни изследвания доказаха, че мозъкът на юношите търпи доста интензивни промени в тази възраст.
Учените установиха след поредица от проучвания и провеждани експерименти, че мозъкът на подрастващите търпи по-чести промени, отколкото в останалите възрастови периоди на хората. До скоро се приемаше твърдението, че процесите на развиване на мозъка и умствената дейност протичат равномерно и поетапно. Оказва се, че при децата на възраст между 13 и 19 години не е точно така.
„Умствените ни възможности не са постоянна величина“ твърди Робърт Стърнберг от университета в Оклахома. „Хората, които упражняват по-интензивна умствена дейност имат по-добре развито логическо мислене , отколкото тези, които белят картофи по цял ден„. Интелигентността се влияе от различни фактори в ежедневието ни, но най-вече от работата, която вършим през по-голямата част от деня.
Сю Рамсден от университета в Лондон провежда изследване през 2004 г. в което участват 33 ученици отличници на възраст от 12 до 16 години. Четири години по-късно тя отново събира същата група деца за проверка на интелекта им. Рамсден анализира мозъците им с помощта на магнитен резонанс.
Средностатистически, повечето деца дават почти същите отговори като преди 4 години, при една част се наблюдава повишение на IQ-то , а при останалата – понижение. Обикновено юношите се делят на три групи – с високо, средни и ниско IQ.
Последните пораждат тревога в учените.
Сканирането на мозъка открива, че при подрастващите настъпват промени в плътността на нервите и някои мозъчни клетки, които влияят върху концентрацията, настроението и личната мотивация. Настъпват изменения и във познавателното IQ – паметта, езиковите знания, математическата логика и в цялост общата култура. Способността за вземане на решения в стресова ситуация също търпи изменения, при едни в положителна, при други в отрицателна посока. Както се споменава по-горе статията – това е тясно обвързано с дейността, която се упражнява през по-голямата част от деня.
Ако тинейджърът чете книги и образователни списания, умственото напредване е гарантирано. Но ако денят му минава в гледане на безсмислени предавания и обновяване на статуса в социалните мрежи, умът остава в застой. Това разбира се далече не означава, че в бъдеще, когато настъпи по-зрелият период, порасналото вече дете ще бъде със забавено мислене.
Има основания да се вярва, че някои видео игри също спомагат за стимулиране на стратегическия тип мислене.