Полярно сияние
Наричано е още и aurora borealis (В чест на римската богиня на зората Аврора „Aurora“ и гръцката дума borealis, която означава „северен вятър“). (Благодаря на Hartmann за уточнението)
Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
Причини
Полярните сияния възникват на височина 90-130 км над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160км и ширина на фронта 4 800км.
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години активността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни.Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “червената зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.
Повече информация можете да намерите тук.
Галерия Полярно сияние
