Дълга правоъгълна чиния беше сложена пред колегата ми и мен.
На единия край имаше малко ястие от кубчета картофи, поръсени с малко сол. В средата на чинията беше кръгло оформен специалитет, чието главно и единствено съдържание беше бяла пяна, а от другата страна една единствена мида. Тя беше частично отворена, така че морското ѝ съдържание се показваше, гарнирано с микро-зелено топче.
Сервитьорът се наведе над масата и обяви гордо: „Това е версията на нашия готвач-майстор на мидената супа стил Нова Англия.“. Преди да си тръгне и да ни остави да се взираме в чинията с този вид ужас, присъщ на мъж, който се прибира вкъщи и разбира, че приятелката му е дарила най-любимите му концертни тениски, защото „вече не ги носите“.
Удоволствие от разделното хранене?
Не разбирайте това погрешно! Като всеки мислещ мъж, аз съм любител на добра купа с мидена супа, специално с няколко кракера или крутона на повърхността. Но това не приличаше на никоя друга мидена супа, която съм виждал някога. Това беше пример за най-не-любимата ми мода в модерните ресторанти и храна, която определено няма място в „Мъжкото Меню“. Това беше деконструктивна мидена супа, специалитет, в който готвачът е решил да раздели съставките на тази класическа и вкусна супа в компонентни части, преди да ни го предложи с идеята за удоволствие от храненето.
Изглежда в днешно време, че почти всяко ястие е застрашено от разграждане на основните му части. В условията на силно конкурентна индустрия, майстор-готвачите са жадни да приложат всяка нова техника и разнообразната апаратура, с която разполагат в кухнята си. Но подобно на много други тенденции, това, което скоро ще привлича вниманието увеличава процента на хората с много по-малко талант от инициаторите и създателите на оригиналните рецепти, с които привлякоха вниманието ни към тях, като все повече намаляват ефекта си.
Първият път, в който ми беше сервирано деконструктивно ястие в ресторант, бях впечатлен и заинтригуван. Вторият и третият случаи – леко развеселен. Но на 11-ят път ми беше представена остроумната интерпретация на класическо ястие, че си представих как отивам в кухнята и го хващам за гърлото, крещейки: „Остави кървавата ми храна на мира!“.
Претенциозни интерпретации
В стремежа си да бъдат различни, готвачите забравят, че има много добра причнина, поради която ястията им са се превърнали в класики и издържат тестовете на времето. Защото те са дяволско добри и нямат нужда от преработването на готвач, който току що е завършил колежа и няма търпение да се възползва от традициите.
Деконструктивните ястия нямат място в Мъжкото меню и трябва да бъдат заменени с добре приготвени версии на класиките. Ако готвачите наистина искаха да ме впечатлят, бих предпочел да ми изпратят перфектно приготвена версия на великата храна, за която се използват фантастични съставки, а не чиния, която трябва да дойде с 5- минутно обяснение на начина на ядене заедно с нагледна инструкция.