- Почти половината свят – над 3 милиарда души – живеят с по-малко от $2.50 на ден.
- Брутният вътрешен продукт на 41те най-бедни страни (над 567 милиона души) е по-малък от състоянието, което притежават 7те най-богати хора на планетата.
- Почти милиард души са посрещнали новото хилядолетие неспособни да прочетат книга или да напишат името си.
- По-малко от 1% от сумата, която харчи Светът за оръжия е необходима, за да се осигурят училища за всички деца по Земята.
- 1 милиард деца живеят в бедност (1 от всеки 2 деца в света). 640 милиона живеят без подслон, 400 милиона няма достъп до чиста вода, 270 милиона нямат достъп до медицински грижи. 10.6 милиона са умрели през 2003 година преди да достигнат 5 годишна възраст (приблизително 29, 000 деца на ден).
Бедността е състоянието, в което живеят по-голямата част от населението и нациите в света. Защо се случва това? Достатъчно ли е да се обвиняват бедните хора за трудното им положение? Те ли са били мързеливи и са направили редица грешни избори в живота си, за да достигнат до това положение? Виновни ли са техните правителства? Преследвали ли са политика, която да помогне на страните да излезнат от тежкото положение? Това са въпросите, които почти всеки си задава. Това са очевидните причини. Но по-дълбоките и глобални причини за бедността са често, тези които са най-малко обсъждани.
Глобализацията би трябвало да довете до глобални решения, политики и практики. Нещата, които се предлагат в момента са повлияни, формулирани и дирижирани от богатите и властни хора. Хора като лидерите на богатите страни или президентите на мултинационалните корпорации и институции.
Хората и правителствата на тези бедни страни са безсилни пред огромното външно влияние, което се оказва върху страните им. В резултат на това в глобален мащаб има няколко богати страни, докато останалите, които са по-голямата част, се борят за оцеляването си.