В първите години след Освобождението, България няма своя собствена национална парична единица – наред с останалите в страната златни турски лири, сребърни меджидии, бешлици, алталъци и други в обръщение се срещат и унгарски мангъри, австрийски фиорини, германски талери и марки, холандски, датски и шведски риксдалери и множество сребърни руски рубли, влезли в страната по време на Освободителната война.
За да спре целия този паричен хаос, е трябвало да се създаде национална банка със собствена парична единица. И така, за рожденна дата на Българската народна банка може да се счита 25 януари 1879, когато е подписан и утвърден княз Дондуков-Корсаков нейният първи устав.
Според този устав, капиталът на БНБ ще бъде 2 000 000 франка, внесени от държавата, като се е предвиждало този капитал да бъде върнат, при евентуланото му четирикратно увеличение в резултат на работата на банката.
Самото официално откриване на банката е на датата 23 май 1879г. и на него присъстват княз Дундоков-Корсаков и членовете на създадения Съвет за управление.
По искане на княза за пощенски нужди на Временното правителство, в Русия са се отпечатвали и първите български пощенски марки. Там се отсичат и първите български пробни монети от 10 сантим, които са били от мед, и от 1 франк – сребро. А на гърба им е бил отсечен, вс еоще неприетият тогава герб на България.
Почти цяла година след тази дата, на 4 юни 1880г., влиза сила и „Закон за правото на резане монети в Княжеството“. И така, най-накрая се ражда националната ни парична единица – левът, който е бил разделен на 100 стотинки.
При обсъждането за наименованито на парата е имало няколко спора, но самото име „лев (лъв)“ е било одобрено с пълно мнозинство! По-големият спор е бил около това, дали да бъдат „стотинки“, „сантими“, „сотници“ или други? Но спора завършва с оставането на името „стотинки“.
Отсечените медни монети са на обща стойност 2 100 000 лева, а именно: 15 000 000 къса по 10 стотинки, 10 000 000 къса по 5 стотинки и 5 000 000 къса по 2 стотинки.