Умората и чувство за дезориентация не са единствените симптоми на самолетния синдром, който се появява при хората, които често предприемат дълги самолетни пътувания. Също така е възможно да чувстват разсеяност и когнитивни затруднения месец след завръщането им в редовен график, тъй като часовата разлика причинява трайни промени в мозъка, сочи ново научно изследване, проведено в САЩ.
Екип изследователи под ръководството на професора по психология и невробиология Ланс Кригсфелт от Университета в Бъркли, Калифорния, публикува проучването в списание PLoS ONE. Според него подобни нарушения в мозъка могат да се получат и при хора, които дават нощни смени. Стюардесите или лекарите, даващи нощни смени, многократно разстройват биологичните ритми на мозъка си, което може да има дългосрочни последици върху когнитивните им функции.
Изследователите са правили експерименти с мишки, които по два пъти седмично в продължение на един месец са били подлагани на шестчасови промени в ежедневния им график, сходни с продължителността на полет Ню Йорк-Париж. След изкуствено създадената часова разлика животните са имали проблеми да извършват дори най-прости задачи, които лесно са се удавали на мишки, неподложени на същите страдания.
Всъщност самолетният синдром настъпва, когато човек премине бързо през няколко часови зони. Най-тежките последици се появяват, когато се пътува на изток. Всеки има вътрешен 24-часов часовник, който контролира така наречените циркадни ритми. Когато навлезете в часова зона, която не е в синхрон с биологичния ви часовник, настъпва самолетният синдром докато организмът се синхронизира. За хората, които рядко пътуват, проблемът отшумява в рамките на няколко дни, но за тези, които пътуват често, последиците са по-тежки.