Изминалата седмица на мъжката мода в Париж ни наводни с невероятни, а някои и странни, предложения. Стотици модни маниаци изпълниха столицата на Висшата мода, много бяха и манекенките по улиците тичащи към следващото си представяне, а знаменитостите не останаха незабелязани.
Типично в свои стил Пи Диди с гръм и трясък хвана „Последния влак за Париж“ (така се казва новият му албум) и заедно с германския кайзер на френската мода, Карл Лагерфелд избраха да станат почетни гости на ревюто на „Dior Homme“. Гигантите, всеки един в своята област, наблюдаваха внимателно какво се случва на подиума, но за тези от нас, които нямахме привилегиите да седнат до Пи Диди, ще направим преглед на пропуснатото.
Една огромна зала със седем пищни полилея в центъра ограден от няколко колони. В дъното бяла стена с три камини и две врати. Излиза едно слабо момче и моментално извиква в съзнанието ми: „Защо правят мъжка мода, когато моделите, които я представят не приличат на мъже?“. За това се опитвам да се съсредоточа върху дрехите, които носят. Не мога да си представя това как ще изглежда на мен, след като го носи момче поне с 20 килограма по-малко от моите. Но нека отново се върна към дрехите.
Крис Ван Аш е името, което стои зад мъжката колекция на „Dior“, която за поредна година няма нищо общо с приумиците на Джон Галиано (дизайнер на дамската линия). Е, може би малко си приличат, но всичко се свежда само до една дума – смелост. Това е качеството, което е необходимо да се абстрахираш от факта, че правиш дизайна на дрехи с такава легендарна марка и да наложиш това, което смяташ за правилно. Може би е малко млад (1976г.) или просто белгийската му природа диктува прекалената свобода на линиите, но видяхме неща, които със сигурност се определят като смели.
Свободата на движението беше заложена като основа за изграждане на цялата колекция. Изразена със свръх размерите свободата, обаче, категорично не означаваше хаос що се отнася до конструкцията. Изключително класически кройки се разиграха в саката и връхните облекла, главно в черно с проблясъци на сиво и ярко червено. Панталоните напомниха за славните времена на „Бийтълс“, но само в долната част – прави модели с широк крачол, но ниска талия. Имаше и изяло класически модели със стесняващ се крачол, макар че доминиращи бяха широките модели с басти, напомнящи майстор по бойни изкуства. Играта на бъдеще с поглед в миналото се оказа наистина смела комбинация в случая, която сложи шапката си като Шерлок Холмс и ни остави да умуваме. Ще носим ли тези дрехи през следващата зима или не, остава изцяло въпрос на личен избор и на това до къде се простират границите на представата ни за свобода.
За Лагерфелд дрескода е ясен и не се знае каква революция трябва да настъпи, за да го видим в нещо подобно. А Пи Диди успешно лансира новия си албум и може спокойно да се върне в САЩ, където ще си обуе кецовете и ще продължи да прави мъжки партита за милиони.