Покрай избухването на пандемията на COVID19 и наблягането на важността да се поддържа постоянно висока хигиена и редовно да се мият ръцете, добрият стар сапун отново попадна в центъра на вниманието на много от хората. Затова се разровихме и намерихме някои интересни факти от историята на сапуна.
Замисляли ли сте се някога, под душа да речем, колко приятно, благоуханно и жизнено необходимо нещо е сапунът?
Днес разполагаме с огромно разнообразие от малките хигиенични бомбички, но едно време хигиената не е била на такова ниво и микробите най-необезпокоявано са се разхождали по кожата, а това е било благодатна основа за избухването на голямата чума през Средновековието.
Първият сапун
Но кой пръв се е сетил да използва сапун?
Първата формула за правене на сапун намираме върху вавилонски глинени плочки, които датират от 2800 г.пр.н.е. Египтяните не останали по-назад и редовно се къпели, наслаждавайки се на сапунообразната смес от животински и растителни мазнини, комбинирана с алкални соли.
Римляните със своите римски бани, не само уважавали редовното къпане, но дори го издигнали в култ. Те най-добре били запознати с блажените удоволствия на банята. Римската баня била място за място за обмен на информация, за развлечения, за представяне на архитектурни приумици, а стотици роби бдяли денонощно за изправността във водопроводната и канализационна система.
Интересен е фактът, че и най-бедният римски работник се къпел по-често от един френски крал. През 16-17 век във Френския двор още и не били чували за сапун, а придворните дами носели дървени пръчици, с които се почесвали под огромните напудрените перуки, гъмжащи от бълхи.
В Лувъра нямало нито една тоалетна, а за тази цел служели стълбите, дворът, балконите. Френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария просто не можело да се диша, но това е друга тема. Вани се вземали само с лечебна цел. Отделно християнските проповедници призовавали хората никога да не се мият, защото само така можели да достигнат до духовно пречистване. Мръсотията се приемала като особен знак на святост, а въшките били считани за божии перли.
За сметка на това, именно френски химик прави революция в производството на сапун. През 1791 г. Никола Льоблан пръв се сетил да патентова евтино струващия процес на извличане на сода бикарбонат от обикновена сол. Той измислил начин, по който да превърне солта в калцинирана сода, с помощта на сярна киселина, варовик и въглища.
Този метод бил представен в Англия, а през 1811 г. френският химик Мишел Йожен Шеврьол определил точното количество мазнина, която трябвало да се добави към процеса на Льоблян, за да се получи идеалният сапун.
Производството на сапун остава непроменено до 1916 г., когато в Германия се появява първият синтетичен перилен препарат (пералните са далеч още), създаден поради недостига на животински мазнини.
В средата на 70-те години на ХХ век започват да се продават сапуни с различни добавки и аромати. Започва производството на сапуни само на растителна основа или такива, към които са добавени естествени етерични масла, за да ухаят приятно.
В България през 19-ти век в сапунджийници предлагали не особено приятно ухаещите лоени сапуни, които поради тази причина били използвани предимно за пране, а по-заможните си набавяли гиритски (от Girit, турско име на о-в Крит) сапун на топки, съдържащ маслиново олио. На критския сапун му е отредено да доминира пазарите през целия 19-ти век – от Константинопол, през Александрия, та чак до Западна Азия.
