В началото на века учените знаели, че нещо липсва в техните фундаментални теории – те просто не били сигурни какво точно липсва.
Ако говорим за това, което се е случило преди век, точно там идва на помощ Айнщайн. През „годината на чудесата“ 1905, той публикува пет научни труда, които преобръщат научния свят и все още пораждат спорове, 100 години по-късно.
Също така можем да говорим и за нещата, които се случват в момента. През последното десетилетие физиците започват да ценят все повече труда на Айнщайн. Те осъзнават колко малко знаят за това, как функционира Космоса. Според последи проучвания, 95% от състава на Космоса са неща, които ние не разбираме:
- Тъмната Материя, кояо може да бъде измерена само чрез гравитационното си действие, съставлява 25% от Космоса.
- Тъмната Енергия, свойството на празното космическо пространство да размества галактиките, съставлява останалите 70% от Космоса.
„Всъщност това е революцията на Коперник,“ казва Шон Карол, физик от Университета в Чикаго. „Не само, че ние не сме центъра на Вселената – но ние даже не сме направени от същите неща, от които е направено всичко.“
Науката в момента представя един „невероятен паралел“ между 1905 и 2005 година, казва Джон Ригдан, физик от Вашингтонския Университет Сейнт Луис, който е написал книгата „Айнщайн 1905„.
„През 1905 година, ако човек постави ръката си върху бюрото си, той няма да има представа върху какво точно си поставя ръката.“ казва Ригдан.
„С други думи, природата на материята е била непозната. Спекулирало се е с атомите и някой хора са вярвали в тях, но останалите не са.“
„В наши дни, ако човек постави ръката си върху бюрото си, той знае точно какво ще докосне – но тази материя съставлява едва 5% от вселената,“ казва той. „100 години са минали и все още не знаем останалите 95% от състава на материалния свят. Лично аз намирам това невероятно.“
В търсене на „Общата теория“
Физиците все още се опитват да постигнат това, което Айнщайн не е успял: да свърже двата колоса на модерната физика, теорията на относителността и квантовата механика в една „Обща теория“, която би могла да обясни всички феномени: от Големия взрив до съдбата на Вселената.
Някои теоретици смятат, че това може да бъде постигнато чрез добавяне на няколко допълнителни измерения към тези, които ние познаваме. Други подозират, че това би било безмислено.
„Несъмнено да се свържат тези две неща е фунтаментален проблем,“ казва физика Фрийман Дайсон, който изучава делото на Айнщайн в Университета в Принстън.
Сега, когато светът чества 100 години от „годината на чудесата“ и 50 години от смъртта на Айнщайн 18 април, 1955 година – стотици физици се опитват да вникнат в гения на Айнщайн, някой дори се оставят да бъдат повлияни от него.
Ако през следващите десетилетия учените продължат да следват модела поставен от Айнщайн, ефектът ще бъде усетен от всички, а не само описан в книгите. Връщайки се назад във времето, всеки един от нас може да види резултатите от гениалните теории на Айнщайн – иновации простиращи се от атомната бомба до микровълновата фурна.
„И всичко започна с мечтата на едно 16 годишно момче.“
Тази статия е част от поредицата посветена на Айнщайн. Скоро може да очаквате и втора част „Какво постигна Айнщайн?“.