Управлението на времето не е лека работа и съвсем не е по силите на всеки. Докато едни просто оправдават мързела си с неговата липса, то други наистина не могат да наваксат с всичките си ангажименти и всяка вечер със сетни сили си взимат душ и с безжизнена крачка се запътват към кревата.
Хроничната липса на време освен, че е много досадно състояние, може да ни докара до стрес, на който често реагираме с допълнително биене на отбой и още повече затъваме в невъзможността да се справим с организирането на времето и живота си.
Човекът не е машина, която винаги да е в състояние да работи на пълни обороти, да поддържа дома в изрядно състояние и да е винаги на разположение на приятелите си или на любимия човек.
За да си спечелим малко лично време, понякога е достатъчно да седнем и да осмислим реалните си способности и приоритети. Хората не рядко живеят с грешна представа за собствените си възможности.
Ако сте от взискателните личности, които искат около тях да цари постоянна хармония и подреденост, то в речника ви несъмнено присъстват фрази като „налага се“ и „трябва“.
Веднага забравете тези думи.
Те силно вредят на емоционалния ви свят и ви превръщат в роб, вършещ нещата по принуда, а не по желание.
Нямате желание да отидете на работа? Ами явно е време да я смените с нова, по-стимулираща.
Днес не ви се готви? Че не го правете. Със сигурност в хладилника има достатъчно запаси, от които набързо ще скалъпите нещо. Изобщо не се свенете да употребявате вълшебната думичка „не“.
Ако сте от хората, които изобщо не си дават зор, то никак няма да е чудно ако на работното си място вършите флегматично работата си, а у дома ви цари анархия и безредие.
Спокойствието е добродетел, но мързелът не!
Така че за ваше добро ще е да се вземете в ръце, да позатегнете разхлабената си дисциплина и да въведете самоконтрол, както и някои правила. Най-важното от тях е добрата стара мъдрост “Не оставяй днешната работа за утре”.
Ако искате да постигнете напредък, време е да си създадете план и да организирате живота си по приоритети.
И последно. Управлението на времето не означава постоянен стремеж към по-малко отговорности и повече свободно време, а то се постига с прилагането на самоконтрол върху ангажиментите ни. Само така ние ще управляваме времето, а не то нас.
