Когато лекарите говорят за депресия, те имат предвид състоянието тежка депресия. Тя се характеризира с комбинация от симптоми, включително лошо настроение, което е постоянно и съществено намалява способността за работа, хранене, води до липса на сън и получаване на удоволствие от ежедневните дейности.
Жените боледуват два пъти по-често от мъжете, което не значи, че последните не боледуват. Мъжете не обичат да говорят за депресията, макар да страдат от нея. Те най-често търсят спасение в кварталната кръчма, където да удавят мъката, или пък остават да работят до късно в офиса. Съществуването на тази болест не трябва да бъде премълчавано, защото това може да бъде опасно. Понякога завършва с опит за самоубийство.
44-годишният германец Михаел Блуменщайн в един момент станал раздразнителен. Карал се на децата си, крещял на съпругата си за най-малкото нещо. Към това се прибавили и проблеми със стомашно-чревния тракт при все, че всичките му изследвания били в норма.
След като постъпва в болница в Хановер той коментира, че е успял да преодолее загубата на работното си място. Тогава пренасочил грижите за децата си, но и от там изникнали проблеми – на едното му дете открили генетичен дефект, а на другото – левкемия. „Външно се опитвах да прикривам грижите си. Човек си изгражда фасада, която обаче все някога рухва“, изповядва се Блуменщайн.
Сега той, посъветван от лекарите, говори всекидневно за всичките си проблеми, довели го до нервен срив. Германецът е част от уникален проект – клиниката, в която се намира е само за мъже, страдащи от депресия. Пациентите са между 20 и 50 години и се лекуват по иновативен начин – тренират мозъците им за преодоляване на страса. Това става посредством намиране отговори на въпроса: „Какво трябва да направя, когато усетя, че съм силно напрегнат, при това без да посягам към алкохола, без да избухвам или пък да карам с бясна скорост по аутобана?“. Друга част от лечението е активният спорт в почивките между часовете за терапия.
Друг проблем според психолога Михаел Хетиф е, че според него: „Мъжете определят себе си като независими, разчитащи на разума си и ориентирани към успеха личности с добро самочувствие. Това не пасва на признаците за депресия“. Дупката се появява понякога между представата за самия себе си или пък очакванията спрямо теб самия от една страна и реалността, от друга.
Депресията е най-силно изразенa при хората, имали тежко детство
Има хора, които постоянно се намират в състояние на депресия и са подвластни на мрачни мисли. По този повод се появиха интересни резултати от проведено ново проучване, които разкриват, че перманентното мрачно настроение е отражение на враждебна семейна среда и малтретиране в детството.
Хората, с които са се отнасяли зле като деца, израстват по-уязвими и по-податливи на депресия в сравнение с връстниците си, които са били отгледани в нормална среда. Спомените от малтретиране в детството могат да затруднят по-нататъшното лечение и възстановяване от депресия с зряла възраст, съобщават от cbsnews.
В последното издание от 14 август на американския „Медицински журнал по психиатрия“ публикува данни от 26 изследвания с 23 000 души, които са били малтретирани в детството и с настъпването на зряла възраст се наблюдават често проявявани пристъпи на депресия.
Учените, провели експеримента заключават, че хората, преживели трудно детство развиват т.нар. „биологични аномалии“ на мозъка, ендокринната и имунната система. Но в същото време съществува и голяма вероятност тези аномалии могат да бъдат повлияни положително от терапия или друга адекватна форма на лечение.
„Израстването в неблагоприятна среда увеличава риска от изпадане в тежки форми на депресия. Дълготрайните депресивни пристъпи по-трудно се повлияват от лечение и могат да имат злополучни последици от ненавременно оказване на помощ от специалист“, съобщава д-р Андреа Данис, професор от Института по детска и юношеска психиатрия „King’s“ в Лондон.
Учените са открили, че лечението с антидепресанти или психотерапия, както и двете с комбинация, не са достатъчно ефективни при хората, преживели тежко детство. За съжаление, специалистите все още не могат да дадат ясен и точен отговор на въпроса какъв вид лечение следва да се прилага в такива случаи.
Депресията, независимо дали в лека или тежка проява, е сред най-разпространените увреждания на психиката на XXI век. Лошото е, че тя може да доведе до развиване на астма, рак, диабет и да засегне сърдечно-съдовата система.
Учени от Световната здравна организация прогнозират, че до 2020 година рискът от дълбока и трайна депресия в световен мащаб ще бъде многократно по-висок и с злощастни последици.