Hyundai Ioniq Electric е един от онези електромобили, които не впечатляват с показност, а с инженерна логика. Моделът още от появата си се наложи като много ефективен, лек и аеродинамичен електрически автомобил, подходящ както за градско каране, така и за ежедневни междуградски маршрути. Когато дойде фейслифтът, Hyundai не промени философията на колата, а я доразви – повече батерия, по-модерен интериор, повече свързаност и по-съвременен облик. Затова не е никак случайно, че колегите от автопортала Promobile.bg отделиха заслужено внимание да помогнат на шофьорите да разберат – дали по-новият вариант е автоматично по-добрият избор, или по-старият 28 kWh модел все още има силни аргументи на пазара на употребявани електромобили.
Ioniq преди и след фейслифта
Когато говорим за Ioniq Electric „преди фейслифта“, най-често става дума за европейските автомобили от периода 2016–2019 г. с батерия 28 kWh. След обновяването през 2019 г. идва версията с 38.3 kWh батерия, по-силен електромотор и преработен интериор, която се продава до края на първото поколение. И в двата случая архитектурата е сходна – предно предаване, електромотор, едностепенна редукторна трансмисия, предно окачване McPherson и торсионна греда отзад. Размерите също остават почти непроменени – дължина 4470 мм, ширина 1820 мм и междуосие 2700 мм, което означава, че базовото усещане за простор и практичност е много близко.
Задвижване и пробег
На хартия разликата в задвижването изглежда ясна. Предфейслифтовият Ioniq Electric разчита на електромотор с мощност 88 kW, или 120 к.с., и 295 Nm въртящ момент, комбиниран с 28 kWh литиево-полимерна батерия. Фейслифтът вдига мощността до 100 kW, или 136 к.с., като въртящият момент остава същият – 295 Nm, а батерията нараства до 38.3 kWh. Максималната скорост и при двата е 165 км/ч, така че Hyundai очевидно не е търсил по-спортен характер, а по-добра ежедневна използваемост и по-голям пробег. Реалната динамична разлика не е огромна – независими данни сочат 0–100 км/ч за около 9.9 секунди при 28 kWh и около 9.7 секунди при 38.3 kWh.
По отношение на пробега фейслифтът логично печели. Старият модел е хомологиран с пробег до 280 км по NEDC, докато обновеният вече работи по WLTP и официално стига до 311 км. Това не са напълно директно сравними цикли, но на практика по-новата версия осезаемо увеличава реалния дневен обсег. Данните на EV Database дават ориентировъчен реален пробег около 190 км за 28 kWh и около 250 км за 38.3 kWh при смесено каране, което е разлика, която водачът наистина усеща – особено през зимата, при магистрални скорости или когато не иска да зарежда всеки ден.
Тук идва и първият голям парадокс.
Зареждане
Ако гледаме само батерия и пробег, фейслифтът изглежда безспорен победител. Ако обаче погледнем дълъг път и бързо зареждане, картината става по-интересна. По-старият 28 kWh Ioniq е известен с много добра DC зарядна крива за размерa на батерията си. Независими измервания показват до 69 kW пикова DC мощност и средно около 65 kW в диапазона 10–80%, което води до ориентировъчно 19–27 минути за такъв заряд според колонката. При фейслифта официално Hyundai посочва около 57 минути до 80% на 50 kW станция и около 54 минути на 100 kW станция, а независимите данни показват пик около 44 kW и средно около 32 kW за 10–80%. Тоест новият Ioniq има по-голяма батерия, но на DC зареждане е по-бавен от стария. За човек, който често пътува извънградско и разчита на кратки спирания, това е много важна разлика.
При AC зареждането фейслифтът все пак прави малка крачка напред. Бордовото зарядно става 7.2 kW вместо 6.6 kW при предишната версия. Това не е революция, но е полезно за домашна wallbox станция и за по-удобно нощно зареждане. На практика и двата автомобила са напълно удобни за зареждане вкъщи, но по-новият е малко по-гъвкав в ежедневието. Разликата не е от типа „старият е неудобен, новият е удобен“, а по-скоро „новият е една идея по-добре пригоден за днешната инфраструктура“.
Визия и интериор
Отвън фейслифтът не променя автомобила до неузнаваемост, но го прави видимо по-съвременен. Hyundai преработва броните, фаровете, задните светлини и предната част, а електрическата версия получава обновена решетка с активни въздушни клапи. Силуетът и аеродинамичната идея остават същите. Това е важно, защото именно аеродинамиката е една от големите тайни на Ioniq Electric. Още ранният модел има коефициент на челно съпротивление 0.24, а това обяснява защо колата харчи толкова малко при умерено каране. На пътя и двете версии се усещат по-скоро като интелигентно оптимизирани машини, отколкото като „емоционални“ електромобили.
В интериора разликата е по-осезаема. Именно тук фейслифтът печели най-убедително. Hyundai преработва таблото, материалите и управлението на климатика и мултимедията, добавя амбиентно осветление и предлага 10.25-инчова широкоекранна навигация с Bluelink свързаност на определени нива на оборудване. По-старият Ioniq изглежда по-семпло и днес вече носи типичната атмосфера на края на 2010-те – ясен, практичен, но не толкова модерен. Това не е непременно недостатък. Някои шофьори дори предпочитат стария салон, защото е по-интуитивен и по-малко „дигитален“. Но ако човек държи автомобилът да изглежда по-нов отвътре и да предлага по-съвременни свързани функции, фейслифтът е категорично по-привлекателен.
Усещане зад волана
По отношение на усещането зад волана двата автомобила са повече близки, отколкото различни. И двата са предно задвижвани, и двата имат мигновените 295 Nm, характерни за електромотор, и и двата са ориентирани към плавно, ефективно и тихо движение. Фейслифтът добавя по-развита рекуперация с one-pedal функционалност и smart regenerative braking, което автоматично регулира силата на рекуперацията според наклона и движението отпред. Това е реално подобрение за града и за хората, които обичат да карат предвидливо с минимално използване на спирачния педал. Старият модел също не е лишен от регенеративен контрол, но новият го прави по-завършен и по-интелигентен като поведение.
Има и една по-малко очевидна разлика – масата. Независимите данни сочат, че 28 kWh версията е около 1495 кг, докато 38.3 kWh вариантът е около 1602 кг в европейска спецификация. Това е логично заради по-голямата батерия. На практика старият Ioniq често оставя усещане за малко по-лека, пъргава и „чиста“ кола, докато новият е по-зрял и по-спокоен, но не толкова впечатляващ откъм ефективност на бързо зареждане. Именно тук е същността на избора – ранният модел печели с лекота и зарядна скорост, по-късният – с пробег и модернизация.
Предимства и недостатъци
Предимствата на предфейслифтовия Ioniq Electric са няколко и са много конкретни. Той е изключително ефективен, често зарежда по-бързо на DC, по-лек е и за много шофьори остава по-разумната покупка, ако основната употреба е смесена и цената е важен фактор. Недостатъците му са ясни – по-малък реален пробег, по-стар интериор и по-ограничено усещане за „нова кола“. Фейслифтът, от своя страна, предлага по-голяма батерия, по-добър ежедневен запас от километри, по-модерен салон, по-добра свързаност и по-развити системи за управление на рекуперацията. Неговият минус е, че не е толкова впечатляващ при бързо DC зареждане, колкото много хора очакват, а това на дълъг път намалява предимството на по-голямата батерия.
Кой вариант е по-добрият избор?
За градски и крайградски шофьор, който иска възможно най-съвременен Ioniq Electric и държи по-малко да мисли за зареждане между два работни дни, фейслифтът с 38.3 kWh е по-пълноценният автомобил. За шофьор, който често гледа стойност срещу цена, разбира логиката на електромобилите и знае, че бързото зареждане понякога е по-важно от самия размер на батерията, предфейслифтовият 28 kWh модел остава изненадващо силна покупка. Истината е, че Hyundai не направи фейслифта „по-добър във всичко“. Направи го по-модерен, по-удобен и с по-голям пробег, но старият Ioniq запази едно качество, което и днес буди уважение – способността да бъде невероятно ефективен и необичайно добър пътешественик за електромобил с малка батерия. Именно затова това сравнение не завършва с лесен победител, а с по-важния извод – правилният Ioniq Electric зависи не от годината, а от начина, по който ще бъде карана колата.
