Вила „Армира“ край Ивайловград

Вила Армира край Ивайловград

Отдавна не сме говорили за интересни исторически забележителности, които си струва да се посетят в България, и затова ще поправим този пропуск с едно наистина уникално предложение от самото начало на Римската империя (~ I век) време – вила „Армира“.

Антична вила ”Армира” се намира на 4 км. западно от Ивайловград. Уникалната археологическа находка е била е открита при строителни работи за изграждане на язовир през 1964 г. Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи при БАН.

Античната вила е била издигната в долината на р. Армира – десен приток на р. Арда, през втората половина на І век сл. Хр. По името на реката е останките от сградата са наречени Вила “Армира”. Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот, което обяснява защо очевидно богат за времето си човек е избрал да изгради дом на това място.

Вила ”Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Вила „Армира“ е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи.

Смята се, че вилата е била център на поземлено Владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринасят изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар (Базилевс).
Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50~70-те години на І век сл. Хр., тоест само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.

Мястото за изграждането на вилата (като дом на заслужилия пред римската власт владетел) е било специално избрано. То отговаря на изникванията за подобни градежи, описани в древните римски автори Варон и Колумела, които казват, че една вила трябва да бъде построена в съответствие със следните важни условия:

  • до голям път, но не на самия път;
  • в красива местност;
  • близо до вода;
  • на южен склон; и
  • най-важното – до добри съседи.

Римският начин на устройване на вилното стопанство и прилагането на архитектурата на римските дворци от Средиземноморието не оспорва тракийския произход на нейните владетели и принадлежността им към тракийската аристокрация.

Античната вила ”Армира” е била издигната на площ от 3600 кв. м. Върху тази площ са разположени жилищната сграда на собствениците, както и градина за отдих и разходки. В югоизточния край на сградата е била построена и тераса, от която обитателите на вилата и техните гости са се наслаждавали на красивата природа, и реката. Този античен архитектурен ансамбъл съществувал от 50-70 години на I в. сл. Хр. до 378 година сл. Хр. когато е бил разрушен по време на Готската война. Тогава вилата е била опожарена след битката при Хандрианопол (дн. Одрин, Турция) на 9 август 378 година. Самият римски император Валент намира смъртта си от раните в битката, някъде край Хадрианопол.

Вилното стопанство на богатата тракийска фамилия е обхващало цялата долина на р. Армира, която е както вече споменахме по-горе е последния десен приток на р. Арда. Влива се в нея при Кипринос, на гръцка територия. Икономическото замогване на собствениците на вилното пространство в долината на р. Армира се е основавало не само на селскостопанската продукция, получавана от много плодородните земи наоколо, а и на добива на мрамор. Още при създаването на вилата са били открити и разработени кариери за качествен, бял мрамор и камък. В началото мраморът е бил използван за декорирането на самата вила и от това време датират мозайките в коридорите, около басейна, както и на дъното му. По същото време е била изработена и прекрасна колонада с изящни бази, колони и капители в римокоринтски стил в перистила.

Според изследователите, вила „Армира“ е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м.

За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), следи от която се виждат и днес. Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците ѝ заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

След повече от 300 години разцвет, през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините ѝ са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл.Хр.

ВАШЕТО МНЕНИЕ