Алтернативите
С напредъка на високотехнологични компании като Спейс Екс (вече говорихме за Илън Мъск и Тесла), както и с изчерпването на земните ресурси, все по-често се поставя въпросът за алтернатива на Земята като наш дом. Разбира се, основните усилия се фокусират върху съседите ни Марс и Венера, от логистична гледна точка. Някои от луните на Юпитер и Сатурн също се изследват усилено за гостоприемни условия. Най-малката от Галилеевите луни на Юпитер Европа, например, крие под дебела ледена покривка вода, чийто пари са засечени от спектрографи на Земята.
По-смелите дръзват да разгледат и по-екзотични варианти за нов дом, като например Меркурий. Той обикаля само на 58 млн. км от Слънцето. За сравнение, Земята обикаля на почти три пъти по-голямо разстояние – около 150 млн. км.
Меркурий е една от четирите земеподобни планети, заедно с Венера, Земя и Марс. Тя е най-малка от тях, но по плътност е на второ място след Земята, тъй като по състав, тя съдържа основно метали (70%) и силикати (30%). По съдържание на метали Меркурий е първенец в Слънчевата система. Съществуват няколко теории за това. Според една теория, първоначално Меркурий е имал по равно метали и силикати, но след сблъсък с друго тяло, се „оголва” откъм силикати и металите надделяват.
Според друга теория, голяма част от силикатната обвивка на планетата се е изпарила вследствие на високите температури на младото Слънце още в началото на формирането на Слънчевата система.
Какво би било да стъпим на това странно място?
Първото, което ще видим, е че Слънцето ще изглежда три пъти по-голямо, отколкото от Земята, и шест пъти по-ярко. Така че е добре да не забравяме слънцезащитния крем и слънчевите очила.
Меркурий има най-краткия орбитален период около Слънцето – завършва една обиколка едва за 88 дни. Обиколката около оста й обаче е сравнително бавна – един ден на Меркурий се равнява на 58 земни дни. Това значи, че там бихме празнували рождения си ден на всеки ден и половина.
Релефът на планетата е сравним с този на нашата Луна с множество кратери и фина пръст, покриваща цялата й повърхност. Причината се крие в близостта на Меркурий до Слънцето. Това причинява множество сблъсъци на различни безпризорни космически камъни в повърхността на планетата, създавайки тези кратери.
Чудовищни температури
Неравния терен обаче е най-малкият ни проблем, породен от близостта на Меркурий и Слънцето. Температурата на повърхността варира между -180°C до 430°C. Най-горещите райони са екваториалните, а най-студени са кратерите около полюсите.
Едни от основните проблеми при колонизацията на Меркурий са слабото магнитно поле и липсата на дебела атмосфера. Решения на тези проблеми хипотетично съществуват.
Енергия в изобилие
На пръв поглед планетата изглежда като пусто и прашно място. Всъщност, ако изобщо можете да стигнете до там, животът може би няма да е най-лошият. Идея за начин на пътуване дава геологът Стефан Гилет още през 1996 г. Той предлага възможност за пътуване чрез слънчеви платна, захранващи се от слънчевата енергия.
Вижте също: 7 лунни идеи, които може би имат бъдеще
А такава не липсва по посока и върху повърхността на Меркурий – там разполагате с цялата енергия, идваща от Слънцето. И то в излишък. Толкова, че космическият апарат Messenger, който между 2011 г. и 2015 г. орбитира около Меркурий, ротира соларните си панели така, че да не прегряват от Слънцето. Големи слънчеви колектори също могат да бъдат изградени върху или в близост до Меркурий, за да произвеждат енергия за широкомащабни инженерни дейности като лазерно изтласкани светлинни платна до близките звездни системи.
Дотук добре, ами как ще се снабдяваме с въздух и вода?
А и тези стотици градуси в двете посоки на скалата на Рихтер не улесняват положението. Както изследванията сочат, около северния полюс на планетата има изобилие от вода под формата на лед. Колонизаторите, които успеят да се устроят в тези райони, ще имат лесен достъп до вода. Според изследвания, водата би била достатъчна дори за земеделска дейност.
Кислород пък ще може да се извлича от водата, отделяйки го от водорода по химичен път. В по-напреднал етап, когато посевите се реализират, те биха обогатявали атмосферата с кислород и биха абсорбирали въглеродния диоксид.
Подземни бункери
Въпреки близостта на Меркурий до Слънцето, намирането на хладно място не е съвсем невъзможно. Например благодарение на един обикновен сенник и серия от диодни термопомпи, компютрите на апаратът Messenger могат да работят на стайна температура. Всъщност, ако живеете в един от тези полярни кратери, може би в някакъв подземен бункер, по-голям проблем би бил как да се затопляте. Анализи на температурата в дълбочина показват, че в полярните области на около седем метра под повърхността температурата е приятните 22 °C. Всъщност цялата човешка дейност би се развивала под повърхността с цел да се запазят водата и кислородът.
Струва ли си?
Дали обаче колонизирането на Меркурий е икономически оправдано? Колония на Меркурий би било трудно и скъпо начинание. Самото пътуване до там отнема над 6 години.
От друга страна, колония на Меркурий е възможна при използването на настоящата технология. Това обаче едва ли би било възможно след 50 години заради консумирането на невъзобновимите енергийни източници на Земята. Ето защо е добре да се обмисли този вариант сега, преди да е станало прекалено късно.
