Земята и Марс са били ударени от космически отломки преди около 4 милиарда години.
Метеоритна буря, която е ударила Земята и Марс преди 4 милиарда години може би е направила планетите по-топли и по-влажни.
Изследователи загряли до високи температури по-млади космически камъни, за да измерят газовете, които биха се разпространили, когато метеоритите навлязат в атмосферата на Земята по време на бурята.
Резултатите от изследването показали, че количеството на газовете, които биха се отделили би било достатъчно, за да направи планетите по-гостоприемни за живот.
Трудът е публикуван в „Geochimica et Cosmochimica Acta„.
Екипът е започнал с 15 фрагмента от древни метеорити събрани от различни места по целия свят, които нагряли използвайки технология наречена „пиролиза-FTIR“ (pyrolysis-FTIR).
Тази технология използва електричество, за да повишива температурата на фрагментите с близо 20,000 C всяка секунда. Газовете, на които се разпаднали фрагментите в последствие били анализирани.
Воден източник
Изследователите установили, че средно 12% от масата на фрагментите се превърнала във водни пари и 6% във въглероден диоксид (CO2).
След това използвали математически модел, за да установят колко удара от метеорити е имало по земната повърхност по време на Late Heavy Bombardment (LHB), период преди около 4 милиарда години, когато необичайно голям брой метеорити навлезли в Слънчевата Система.
Базирайки се на публикуваните приблизителни данни за слъбсъци на метеорити със Земята и Марс, учените установили, че годишно на двете планети са били доставяни средно по 10 милиарда тона вода и въглероден диоксид.
Това от своя страна би довело до покачване на температурите на планетите, създаване на течни океани и изграждане на обитаема среда – смятат учените.
„Заради химичния си състав, древните метеорити са смятани за възможен начин, по-който Земята се е сдобила с течната си вода„,
споделя Ричард Кърт от Кралския Лондонски Колеж.
„Сега разполагаме с информация, която точно може да ни покаже колко точно вода и въглероден диоксид са били инжектирани в земната атмосфера от метеоритите. Газовете може би са започнали да действат веднага, лансирайки водния цикъл и затопляйки планетата.“
Според изследователите магнитното поле на Земята я предпазва от соларния вятър, който във времето може би е изпарил водата и газовете – пренесени чрез метеоритите – от атмосферата на Марс.